Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Пост-апокалипсис » Лебедова песен [bg]
Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лебедова песен [bg]

Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:

От автора на „Момчешки живот“ и „Границата“ Бестселър на „Ню Йорк Таймс“ Робърт Маккамън (р. 1952) е американски автор на бестселъри. Пише хоръри, трилъри, научна фантастика, фентъзи и исторически романи, а много от произведенията му са отличени с престижни награди като „Брам Стокър“, „Локус“ и Световната награда за фентъзи. Земята е опустошена от ядрена война между САЩ и Русия. Слънцето се е превърнало в бледо петно върху вечно покрития с облаци хоризонт. Няма ток, растителността е изчезнала, водата е отровна, а от небето вали сняг, примесен с пепел и сажди. Цялата планета бавно, но неумолимо замръзва в обятията на ядрената зима. Сред руините на някогашната цивилизация вилнеят зловещи болести, мутирали животни и армии от мародери, а онези, които са съумели да запазят човешкото в себе си, са принудени да се крият в убежищата си или постоянно да бягат. Но в този загиващ свят броди и нещо по-страшно от студа, по-смъртоносно от радиацията и по-лошо от анархията. То е древно и могъщо, има много лица и жадува да подчини всички оцелели, а после да танцува на гробовете им. И единственият, който може да го спре, е едно дете с необикновена дарба. Но дали силите му ще бъдат достатъчни, за да спаси човечеството? „Лебедова песен“ е епичен постапокалиптичен роман в духа на „Сблъсък“ на Стивън Кинг. Романът е отличен с „Брам Стокър“ и номиниран за Световната награда за фентъзи, а през 2018 г. зрителите на PBS (Обществената телевизионна мрежа на САЩ) го определят като една от 100-те най-любими книги на американците.
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
1 ... 156 157 158 159 160 161 162 163 164 ... 378
Перейти на страницу:
* * *

Маклин мина покрай другите тенти, картонените укрития и автомобилите, които приютяваха цели семейства. Миризмата на соленото езеро дразнеше ноздрите му и обещаваше болка и прочистване, каквито не познаваше. Земята се накланяше надолу към водата и наоколо бяха разхвърляни изцапани със спечена кръв дрехи, парцали, патерици и превръзки, махнати и изоставени от други молители преди него.

Спомни си писъците, които чуваше през нощта, и нервите му не издържаха. Спря се на около пет метра от каменистия бряг. Фантомната му ръка го сърбеше, а чуканът туптеше болезнено в ритъма на сърцето му. „Няма да мога да го понеса — помисли си Маклин. — О, мили боже, не мога!“

— Дисциплина и контрол, господинчо — обади се един глас вдясно от него. Войника сянка беше застанал там, бял, с кокалести ръце на хълбоците и кръгло като луната лице, боядисано на ивици с командоска боя под ръба на шлема. — Изгубиш ли ги, какво ти остава?

Маклин не отговори. Плясъкът на водата в брега беше едновременно прелъстителен и ужасяващ.

— Нервите ти направо са си заминали, нали, Джими, момчето ми? — попита Войника сянка и полковникът си помисли, че гласът приличаше на този на баща му. Усещаше същото подигравателно отвращение в тона му. — Е, не съм изненадан — продължи Войника сянка. — Определено прецака адски много нещата в Земен дом, нали? О, наистина свърши чудесна работа!

— Не! — Маклин поклати глава. — Вината не беше моя!

Войника сянка тихичко се засмя.

— Знаеше, Джими, момчето ми. Знаеше, че нещо в Земен дом не е наред и продължи да тъпчеш духачите вътре, защото ти харесваше миризмата на зелените гущери на братята Озли, нали? Човече, ти изтрепа всички онези бедни хорица! Зарови ги под няколкостотин тона скала и спаси собствения си задник, нали?

Сега Маклин вече беше сигурен, че това е гласът на баща му и си помисли, че лицето на Войника сянка е започнало да прилича на топчестото лице с ястребовия нос на отдавна починалия му татко.

— Трябваше да се спася — отвърна със слаб глас полковникът. — Какво можех да направя, да легна и да умра ли?

— По дяволите, това хлапе има повече разум и кураж от теб, Джими, момчето ми! Той те измъкна оттам! Той те накара да продължиш и намери храна, с която да опази задника ти жив! Ако не беше това хлапе, нямаше да стоиш тук сега и да трепериш като лист, защото се страхуваш от малко болка! Това хлапе разбира значението на дисциплината и контрола, Джими, момчето ми! Ти си просто един изморен стар инвалид, който трябва да влезе в езерото, да си напъха главата в него и да смръкне бързо, както правят останалите. — Войника сянка кимна към водата, където подутите тела на самоубийците плуваха в мътилката. — Смяташе, че с приемането на работата в Земен дом си стигнал дъното. Не, това е дъното, Джими, момчето ми. Точно тук. Не струваш пукната пара и нервите ти не издържаха.

— Не е вярно! — отвърна Маклин. — Не е… вярно.

Войника сянка протегна ръка към Голямото солено езеро.

— Докажи го.

* * *

Роланд усети, че има някой пред тентата. Изправи се и дръпна предпазителя на автоматичния пистолет. Понякога мъжете се навъртаха през нощта заради Шийла и трябваше да бъдат разгонвани.

Лъчът на фенерче беше насочен в лицето му и Роланд вдигна оръжието към мъжа, който го държеше.

— Почакай — каза онзи. — Не искам неприятности.

Шийла изпищя и веднага се изправи до седнало положение. В очите ѝ се четеше дивашки страх. Тя се отдръпна от мъжа с фенерчето. Отново сънува онзи кошмар как Руди се тътри към тентата с лишено от кръв лице и рана на гърлото, която зееше като отвратителна уста. От лилавите му устни излизаше тракащ звук, който питаше:

— Да си убивала някакви бебета напоследък, Шийла, скъпа?

— Ще си навлечеш неприятности, ако не се махнеш. — Очите на Роланд бяха свирепи зад очилата. Той държеше стабилно пистолета с опрян на спусъка пръст.

— Аз съм. Джъд Лори. — Мъжът освети с фенерчето собственото си лице. — Виждаш ли?

— Какво искаш?

Брадатият насочи лъча към празния спален чувал на Маклин.

— Къде отиде полковникът?

— Навън. Какво искаш?

— Господин Кемпка желае да говори с теб.

— За какво? Снощи му занесох вноската.

— Иска да говорите — повтори Лори. — Каза, че щял да ти предложи сделка.

1 ... 156 157 158 159 160 161 162 163 164 ... 378
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)