Мечът на Шанара

— Късмет и на теб, храбри ми Хендъл — Балинор протегна голямата си ръка. Хендъл я стисна сърдечно, после се ръкува с братята елфи и изчезна в гората, като помаха с ръка за сбогом.

Балинор и братята елфи изчакаха, докато се скри от погледа им, и после тръгнаха през равнината към Тирзис. Слънцето се беше скрило зад хоризонта, а червеното небе беше станало тъмносиво и синьо, признак за скорошното настъпване на нощта. Бяха изминали почти половината от пътя, когато цялото небе потъмня и в безоблачната му чистота изгряха първите звезди. Когато наближиха легендарния град, огромен и тъмен, разпрострял се пред тях на нощния хоризонт, принцът на Калахорн разказа подробно на братята елфи как е построен Тирзис.

— Крепостта има множество естествени защити. Градът е построен върху високо плато, което завършва до верига от малки, но коварни скали. Те ограждат изцяло платото на юг, и отчасти на запад и изток. И макар че не са чак толкова високи и не изглеждат толкова зловещи като Драконовите зъби в планините Чарнал, те са невероятно стръмни. Скалите в северния край на платото, се издигат почти отвесно нагоре, и до този момент никой не е успял да ги изкачи. Така че градът е много добре защитен откъм тила и досега не се е налагало да се строят някакви отбранителни съоръжения на юг. В най широката си част платото, върху което е построен градът, е малко повече от три мили, и се спуска стръмно в полята, ширнали се равни и открити на север и на запад до реката Мърмидън и на изток до горите на Калахорн. Всъщност бързите води на Мърмидън образуват първата отбранителна линия срещу нашествията, и армиите, които са успявали да преминат през това препятствие и да стегнат до платото и стените на града, се броят на пръсти. Врагът, който е успявал да прекоси Мърмидън и да навлезе в равните полета, винаги се е изправял пред стръмната стена на платото, която може да се отбранява отгоре. Главният достъп до тази отвесна скала е един построен от желязо и камък подвижен полегат мост. Той се сваля, като се изваждат закрепените в подпорите на основата му болтове. Но дори и врагът да успее да стигне до върха на платото и да заеме позиции там, той се сблъсква с третото отбранително съоръжение — защита, която нито една армия не е успявала да пробие. Там, на по-малко от стотина-двеста ярда от края на платото, се извисява исполинската Външна стена, която огражда целия град в полукръг и завършва при стръмните скали. Тя е направена от огромни каменни блокове, съединени с хоросан, а страните й са толкова гладки, че е абсолютно невъзможно да се изкачат с голи ръце. Стената е висока почти сто фута, огромна, непревземаема. В най-горната й част са построени крепостни валове за мъжете, които трябва да отбраняват града отвътре. В тях са направени отвори, от които скритите воини могат да обсипват със стрели намиращите се като на отворена длан под тях нападатели. Направата й е старомодна, изглежда недодялана и груба, но в продължение на хиляди години тя е отблъсквала нашествениците. Откакто е построена след Първата война на расите, нито една вражеска армия не е прониквала в града.