Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Кукумявката се взирала в лицето му. Ирод пребледнял. Кукумявката избухала пет пъти, а сетне плеснала с криле, прелетяла над пейките и изчезнала отвъд. Ирод казал на Киприя:

— Кукумявката ме посети в тъмничния двор в Мизумен — същата кукумявка! — А сетне ужасен вик се изтръгнал от устните му и той едва промълвил на Хелкиас, първия му министър, приемника на Силас: — Отведи ме. Аз съм болен. Нека брат ми, царят на Халкида, председателствува Игрите.

Киприя прегърнала Ирод:

— Ироде, царю и любими, защо стенеш? Какво те боли?

Ирод отвърнал с ужасяващ шепот:

— Червеите са вече в плътта ми.

Изнесли го. Овнешките рогове не протръбили. Статуите не били донесени, за да ги разбие. Еврейските войници, разположени пред театъра, готови да нахлуят вътре при знака на Ирод и да започнат заколението на гърците, останали на своите места. Игрите завършили, преди да започнат. Еврейското мнозинство надало високи стонове и жалостиви викове, хората взели да късат дрехите си и да посипват главите си с пепел. Разчуло се, че Ирод умира. Той бил в ужасни болки, но повикал брат си Ирод и Хелкиас. и Тавмаст, и сина на Първосвещеника край леглото си в двореца и им казал:

— Приятели, всичко вече свърши. След пет дни аз ще съм мъртъв. В това съм по-щастлив от дядо си Ирод — той живя осемнадесет месеца, след като болката се бе загнездила в него. Нямам от какво да се оплача. Животът ми беше чудесен. Единствено себе си виня за онова, което ме сполетя. Шест дни оставих старейшините на Израел да ме назоват божи миропомазаник, а на седмия глупаво позволих името му да бъде охулено, без да ги осъдя. Макар да беше моя воля да увелича царството му до края на света и да го очистя, и да върна обратно загубените племена, и да го почитам през всички дни на своя живот, за този свой грях аз съм отхвърлен, също както моят праотец Давид беше отхвърлен заради греха си към хитита Уриа. Сега еврейството ще трябва да чака друго време, когато някой по-свят Спасител се яви, за да завърши онова, за което аз се оказах недостоен. Кажете на съюзническите царе, че средният камък е паднал от арката и че сега не могат да очакват помощ от еврейския народ. Кажете им, че аз, Ирод, умирам и че им вменявам в дълг да не захващат война с Рим без мене, защото без мен те са лодка без кормило, копие без връх, счупена арка. Хелкиас, погрижи се да не закачат гърците. Събери оръжията, раздадени тайно на евреите, и ги струпай в оръжейната в Цезарея Филипи и сложи там силна охрана. Върни на гърците оръжията и ги повикай да си поемат обичайните задължения. Тавместе, служителю мой, погрижи се да изплатиш всичките ми дългове. Братко Ироде, погрижи се да не се случва нищо лошо на милата ми съпруга Киприя и на дъщерите ми Друзила и Мариамна и най-вече отклони народа ни от необмислени дела. Поздрави евреите от Александрия и ги помоли да ми простят, загдето им дадох такива големи надежди, а след туй напълно ги разочаровах. Вървете си и нека бог е с вас. Повече не мога да говоря.