Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Всъщност може би го беше направила, защото просто личният й треньор беше наистина доста висок, наистина доста добре сложен, с много тъмна коса и светли очи.
Когато вината я подсети, тя си помисли, о, за Бога. Та тя беше възрастен човек. Марк също. Хората правеха секс поради какви ли не причини – това, че не искаше да се омъжи за него, не означаваше, че нарушава някакви кардинални правила… освен, мамка му. Като остави настрани морала на баба си и неговите бляскави, перлено бели зъби и големите му рамене, тя всъщност не беше привлечена от Марк.
Беше привлечена от мъжа, на когото Марк й напомняше.
И това беше онова, което правеше това грешно.
Глава 53
Въпреки че Куин едва ли можеше да се нарече специалист по срещите на Съвета, му беше пределно ясно, че групата, която се появи, беше дошла в къщата, очаквайки едно нещо, но бе получила съвсем друго.
Рот не спести, нито смекчи думите си и след като сервира бомбата, насъбра всички неща в думи за пет или десет минути.
Това всъщност беше хубаво нещо. Колкото по-бързо приключеше той, толкова по-бързо можеха да го върнат у дома.
- В заключение, - каза кралят с басов глас. – Оценявам възможността да се обърна към тази внушителна група.
В този случай „внушителна“ означаваше „задници“.
- Имам други задължения в момента, - най-напред да остане жив. – Така че няма да съм с вас. Все пак обаче, ако имате да кажете нещо, обърнете се към Тормент, син на Харм.
Секунда по-късно кралят напусна къщата заедно с Ви и Зейдист.
Насред започналото разотиване, всички в дневната останаха по столовете си, шокирани и по лицата им бе изписано „а сега какво?“. Очевидно бяха очаквали повече,… но и също така по-малко. Нещо като деца, които бяха досаждали прекалено много на родителите си и накрая бяха получили шамар по задника.
Според Куин всъщност беше дяволски забавно.
Групата най-после започна да си тръгва след като домакинята стана на крака и започна да дрънка глупости за това каква чест е да имат всичко това бла-бла-бла.
Куин го бе грижа само за едно-единствено нещо.
И това беше съобщението, което бе получил на телефона си минута по-късно: Рот бе у дома и в безопасност.
Издиша бавно, прибра телефона си обратно във вътрешния джоб на коженото яке и се зачуди дали да не покаже някое и друго движение на дансинга, за да накара купчината задръстеняци да се поразкършат и да потанцуват малко. Вероятно обаче щеше да си навлече неприятности за това.
Безделник.
Тълпата започна да излиза малко след това, за видимо разочарование на домакинята, сякаш се бе преоблякла и разместила къщата си в очакване на дълга социална и бележита вечер, само за да се окаже, че е получила само две секунди слава и кофа с крилца от КейЕфСи.
Съжалявам, госпожо.
Тормент започна да се разпорежда с разотиването, застанал пред камината и кимайки с глава, казваше по няколко думи. Сред цялата тази делегация Рот беше направил мъдър избор. Братът имаше вид на здравеняк с всичките си оръжия, но винаги проявяваше желание и вътрешно беше склонен да играе ролята на умиротворител, и това не беше по-различно тази вечер.
Беше особено мил към Мариса, когато половинката на Бъч си тръгна, по лицето му се изписа същинско обожание, докато я прегръщаше и кимваше на охраната да я изпрати навън. Обаче този миг на разнежване бе моментално заменен от професионалната му маска.
Накрая домакинята помогна на своя древен хелрен да се изправи на крака и даде знак да го качат горе.
И после остана само един.
Елан, син на Ларекс, се мотаеше покрай покритите със завеси прозорци.
Куин го бе наблюдавал през цялото време, като броеше колко точно членове на Съвета отидоха до него, здрависаха се, прошепнаха му нещо на ухо.
Всеки един.
Така че не беше съвсем изненадващо, че вместо да си тръгне като добро момче, той тръгна към камината сякаш търсеше публика за проява.
Чудесно.
Докато Елан приближаваше Тор, колкото по-близо ставаше, толкова повече трябваше да повдига глава, за да осъществи контакт с очите на брата.
- Беше наистина голяма чест да присъствам на аудиенция с вашия крал, - каза тъжно джентълменът. – Заставам твърдо зад всяка дума.
Тор промърмори нещо в отговор.