Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Човекът с въпросите вдигна ръце нагоре и отстъпи назад.
- Ей, всичко е окей, все едно. Моя грешка. Все едно.
Мъжът изчезна в тълпата, с което доказа, че при определени обстоятелства и плъховете без опашки също можеха да се дематериализират.
Асейл върна поглед върху масата. „Джентълменът“, който беше седнал срещу неговата натрапница, се навеждаше напред, очите му бяха приковани в лицето й, дори докато тя оглеждаше менюто и зяпаше наоколо.
Трябваше да се направи нещо по въпроса.
Сола затвори менюто и се засмя.
- Никога не съм го казвала.
- Напротив, - усмихна се Марк Санчез. – Каза ми, че имам хубави очи.
Марк беше точно от каквото тя имаше нужда в такава вечер. Беше лесно да бъдеш с него, супер очарователен и докато не я накараше да падне и да направи десет хиляди лицеви опори, нямаше за какво да се тревожи. Като личен треньор? Беше истински демон. Тя знаеше.
- И това да не би да е начин да ме прехвалиш? – той изправи рамене, когато сервитьорката им донесе бири. – Да не се опитваш да ме накараш да не те товаря много във фитнеса?
- Не съм толкова глупава, - Сола отпи от леденостудения ръб на чашата си. – Никаква пощада. Това е политиката.
- Ами, ако трябва да бъда честен, никога не си искала специално внимание.
Последва пауза.
- Не че в твоя случай не бих искал да ти дам повече време… за някои неща.
Сола избегна контакта с очите, който се очертаваше да се случи.
- Значи не излизаш с клиенти, а.
- Не. Обикновено не.
- Конфликт на интереси.
- Може да стане доста объркано, но в определени случаи си заслужава риска.
Сола огледа заведението. Доста хора. Доста разговори. Въздух, който беше горещ и някак плътен.
Тя се намръщи и се напрегна. В далечния ъгъл нещо… някой…
- Добре ли си?
Тя се отърси от параноичното усещане.
- Да, извинявай… о, да, искаме да поръчаме, - каза тя, когато сервитьорката се върна. – За мен един чийзбургер. Стига личният ми треньор да не получи емболия от неодобрение.
Марк се засмя.
- Нека са два. Но без картофки. И на двете порции.
След като сервитьорката тръгна, Сола се опита да не гледа в посоката на онова тъмно ъгълче отзад.
- Е,…
- Не мислех, че някога ще ми отговориш. Поканих те на среща преди колко време?
Докато Марк се усмихваше, тя забеляза, че има чудесни зъби, прави и наистина бели.
- Преди доста време, предполагам. Бях заета.
- С какво се занимаваш?
- С това-онова.
- В каква сфера?
Обикновено доста бързо се ядосваше, когато хората любопитстваха. Но вълнението му за това беше спокойно и леко, така че беше просто разговор на среща.
- Предполагам, че може да се нарече криминално правосъдие.
- О, значи си в сферата на закона.
- Доста съм запозната с него, да.
- Това е готино, - Марк се прокашля. – Е, … изглеждаш наистина добре.
- Благодаря. Мисля, че се дължи на треньора ми.
- О, някак си мисля, че ще се справяш чудесно и без моя помощ.
Докато задълбочаваха лежерния разговор, тя започна да се отпуска – после дойде и поръчката им и си взеха по още една бира. Беше толкова… нормално да е в този бар, да прави нещо с някого, да опознава някого.
Точно обратното на това, на което беше станала свидетел предната вечер.
Сола потрепери, когато в главата й изникнаха образи… светлината от свещите, тъмнокосият мъж, надвесен над полуголата жена сякаш ще я обладае, и двамата като пуснати на свобода диви животни, без никакви задръжки… И после онези блеснали очи, които срещнаха нейните собствени през прозореца, сякаш беше знаел през цялото време, че тя наблюдава.
- Добре ли си?
Сола се насили да се съсредоточи.
- Извинявай, да. Какво казваше?
Докато Марк отново започна да говори за тренировките си за „Железния човек“, тя се почувства сякаш отново е отвън пред къщичката, наблюдавайки мъжа и жената.
По дяволите. Беше устроила тази среща само защото искаше да се отпусне. Не защото особено много я беше грижа за Марк, колкото и да беше мил.
Всъщност може би го беше направила, защото просто личният й треньор беше наистина доста висок, наистина доста добре сложен, с много тъмна коса и светли очи.