Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Ще се наложи да дадете някои обяснения. — Тя отбеляза, че тонът му не е неодобрителен.
— Чак когато се върнем в Гилдията — рече твърдо Ротан. — Погрижих се екипажът да бъде затворен, докато не ги разпитаме, а тялото да бъде отнесено в Гилдията.
Калън кимна и махна с ръка към края на доковете.
— Каретата, която ме докара, е все още тук, ако искате, можете да се възползвате от нея.
Ротан кимна. Те отидоха мълчаливо до нея. Лилия се огледа и забеляза как докерите се спират, за да гледат Калън. Изглеждаха любопитни, ала и неспокойни. „Но и учениците реагират така на преминаващата покрай тях Сония. Впечатлени, но и уплашени“. Тогава й хрумна, че някой ден хората ще гледат така и нея — когато се дипломира и започне да носи черна мантия. „Очаквах с нетърпение деня, когато ще сваля ученическата мантия. Сега ме е страх от него“.
Пътуването до Гилдията не беше дълго, тъй като широкият път водеше директно от Пристанището до нейните земи, като заобикаляше само двореца, но на всички им се стори доста продължително. Калън местеше поглед от Лилия към Аний и Ротан, като гледаше предимно възрастния магьосник.
„Изглежда озадачен. И притеснен. Мислех си, че ще е доста по-ядосан, когато разбере, че сме се справили със Скелин без него“. Всеки път, когато срещаше погледа му, тя навеждаше очи.
Когато пристигнаха, Ротан тръгна право към Университета, докато Калън се позабави, за да даде нареждания на кочияша.
— Разпоредителят е в двореца — извика той на Ротан.
Магьосникът се спря и се обърна.
— Върховният повелител Болкан?
— Също е при краля.
— Ще се върнат ли скоро?
Калън помръдна с рамене.
— Сигурно ще се приберат късно.
Ротан примигна и очите му внезапно се разшириха.
— И вие сте били в двореца, когато ви повиках, нали? Случва се в момента, нали?
Калън кимна.
— Но знаех, че ще ме повикате, само ако става въпрос за нещо важно. Мога ли да поговоря с вас насаме?
Ротан остави Лилия и Аний на стъпалата и се върна при Калън. Лилия видя, че Аний гледа с подозрение. Тя се обърна към магьосниците. Устните им помръдваха, но не можеше да се чуе нищо. Най-вероятно се бяха оградили със заглушаваща звуците бариера. „Като че ли става дума за нещо важно, което Ротан е очаквал“.
— Сигурен ли сте, че е той? — попита Ротан и гласът му внезапно прозвуча ясно. Калън кимна. — Добре тогава. За щастие аз трябва да разкрия каквото знам първо на Разпоредителя и Върховния повелител, затова ще трябва да изчакаме завръщането им.
— Може да минат ден-два, докато се освободят, за да се срещнат с вас.
— Да, сигурно. Смятате ли, че кралят ще призове Висшите магове в двореца?
— Не — отвърна Калън. — Той не обича около него да има много магьосници. Искате ли да предам на Разпоредителя и Върховния повелител, че сте намерили Скелин и искате да се срещнете с тях?
— Да, благодаря ви.
Ротан изчака Калън да се качи в каретата. Кочияшът подкара конете. Лилия забеляза, че щом излязоха през портата, те препуснаха с всички сили.
— Бърза — рече тихо Аний и погледна към Ротан. — Кое е толкова важно, че заради него се пренебрегва смъртта на Скелин и проследяването на шпионите му в Гилдията?
Ротан отговори със сериозно изражение на лицето.
— Нещо много важно. Скоро ще разберете.
Аний го погледна замислено.
— Нали няма да ни нападнат отново?
Ротан поклати глава.
— Няма.
— И няма да нападнат някой друг?
— Няма. Стига си гадала. Сега ще ви отведа в дома на Сония, после ще доведа и Гол там. Казах му да чака при…
— Гол е жив? — прекъсна го Аний.
Лилия се усмихна.
— Да. Той ни помогна да те намерим. Ще бъде много щастлив, че си тук.
Аний потрепна.
— Сигурно е много… — Тя въздъхна. — Добре… да идем да се почистим.
Лилия се усмихна.
— Поне една полза да има от забавянето.
„О, Денил“ Сония свали пръстена на Оусън и избърса сълзите от очите си. „Да изгубиш някой, когото толкова обичаш…“ Бяха я връхлетели толкова спомени и чувства, че тя благодари на пръстена на Наки, задето ги беше скрил от Оусън. Разпоредителят бе доста изненадан. Той знаеше, че Денил харесва своя приятел ашаки, но очевидно Денил бе успявал да скрие точно колко го е харесвал.