Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Тя подозираше, че Оусън дори не е искал да го смята за възможно. „Не това, че Денил може да обича друг мъж — той знаеше за Тайенд, а че може да се влюби в сачаканец. Особено в ашаки. Или че толкова влиятелен сачаканец би могъл да се влюби в Денил“.
Тя се изпълни със съчувствие, припомняйки си гнева на Денил. Ако знаеше, че магьосникът може да стане свидетел на смъртта на любовника си, тя нямаше да предложи Денил да наблюдава битката и да предава резултата на нея и Оусън. „Според мен Денил не е вярвал, че Изменниците ще спечелят. Той беше по-загрижен за Лоркин“
— Съжалявам, Сония — чу се познат глас. — Съжалявам.
Регин. Трябваше да му каже какво се е случило. Когато вдигна глава, тя успя да зърне проблясващи от влага очи, преди да се окаже притисната към топлите му гърди, а ръцете му да я потупват по гърба.
— Нищо не можеше да се направи — каза той. — Той избра смел път и аз му се възхищавам за това.
Вцепенението от изненадата отмина и тя се отпусна в ръцете му, успокоена от топлината и загрижеността му, макар да осъзнаваше грешката му. „Той видя сълзите ми и си помисли, че Лоркин е мъртъв. Проклятие. Той мисли, че Лоркин е мъртъв и е разстроен“. Трябваше да му каже, че греши, но една егоистична част в нея не искаше този момент да свършва. „Той се притеснява за Лоркин. И за мен…“
„Престани! — каза си тя. — Винаги искаш онова, което не можеш да имаш“.
— Всичко е наред. Той е добре — избъбри Сония. Насили се да се отблъсне от него, за да може да го погледне. — Лоркин е добре. — Погледна го в очите, за да му покаже, че не лъже. — Изменниците спечелиха.
В очите му постепенно се появи разбиране. Той се изчерви леко и се усмихна печално. После се намръщи.
— Тогава защо…? — Очите му се разшириха. — Денил?
— Той също е добре. Както и Мерия, и Тайенд. Просто… — Тя поклати глава. — Ще ви обясня по-късно.
Тя усети как ръцете му се отпускат. Той понечи да се отдръпне назад, но тя го хвана за ръцете и леко ги стисна, преди да го пусне.
— Благодаря.
Очите му проблеснаха за миг, после той извърна поглед и лицето му стана сериозно.
— И сега какво?
Тя Се обърна към прозореца.
— Оусън иска да намерим Денил. После трябва да поздравим кралицата, да й кажем, че лечителите ни не са далеч и да видим дали ще ни позволи да имаме Посланик на Гилдията в Арвис.
— Как ще ги намерим?
— Тръгваме натам — посочи тя. — След известно време ще стигнем до улицата, където се проведе битката. Подозирам, че ще я разпознаем по труповете на ашаките. Ако наблюденията на Денил са добър водач, тази улица ще ни отведе до пътя към двореца. Ще го намерим в една къща край пътя. — Сония се запъти към стълбището.
Регин я последва.
— Скоро ще падне нощта.
Докато слизаше по стълбите, Сония се чудеше на приповдигнатото си настроение. „Не трябва да съм толкова весела. — Но Лоркин бе оцелял в битката и тя изпитваше невероятно облекчение. Може би вече щеше да успее да го уговори да се прибере у дома. При тази мисъл притесненията й се завърнаха. — Той ще поиска да остане с Тивара. Ако я обича така, както аз обичах Акарин, той ще я последва навсякъде. Не трябваше да се опитвам да го спирам. — Но го беше направила. — И все пак искам да е щастлив. Никога не бих поискала да страда като мен“.
Щом стигнаха до приземния етаж, Регин я поведе по коридора, като се движеше тихо и проверяваше за други обитатели, преди да излезе в коридор или стая. Двамата стигнаха до кухнята и надникнаха през входа за роби към улицата, която се оказа пуста.
Сония излезе, следвана от Регин. Градът беше тих и когато се отправиха към центъра, над главите им се спусна светъл здрач. Сония отново почувства, че се набива на очи с черната си мантия, но тя вече не изпъкваше толкова силно сред белите стени, както на сутрешната светлина. Магьосницата поддържаше силен щит около двамата. Първата странична улица, в която завиха, също беше празна, но на следващата главна улица се забелязваха далечни фигури.
— Добре, така или иначе щяха да ни забележат — каза Сония, когато се озова на улицата. Единственият отговор на Регин бе засмиване.
Дори и да ги бяха видели, хората не показаха притеснение. Никой не помръдна от мястото си. На следващия завой Сония видя двама Изменници, мъж и жена, които се отдалечаваха от тях, хванати за ръце. Начинът, по който се облягаха един на друг, показваше, че или са изтощени, или вече са отпразнували победата с питие. Тя сви рамене и ги последва, придружавана от Регин.