Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Една стоманена верига се уви около меча на Аруула и го изтръгна от ръката й и преди Мат да успее да натисне спусъка на автоматичния пистолет, една бухалка се стовари с трясък върху кръста му и той падна на носа си. Когато отново се изправи и с пръхтене изплю калта, нападателите бяха наклонили машините си на празен ход така към земята, че мястото на полесражението беше добре осветено.
Нападаха! Мат видя, че двама дангалаци с протегнати ръце и трескаво хихикане дръпнаха дългата коса на Аруула, за да я съборят на земята.
Преди да успее да реагира, две костеливи ръце сграбчиха шията му. Опита се да си поеме въздух и падна. Противникът му загуби равновесие и залитна, така че следващият се препъна в него и се просна на земята. Когато лицето на онзи се заби в отломките, Мат отдавна вече беше на крака. С леко слисване забеляза, че кожените маски на типовете бяха с бели номера. Изрита в главата лежащия на земята Номер 26 с върха на ботуша си, така че този остана да лежи замаян.
С точен ритник между чатала му Аруула беше запратила на земята един от непознатите, който се превиваше със скимтене. Сега се хвърли върху шията на втория нападател. Ала не за да го прегърне. Връхчетата на показалците й се забиха в цепките на кожената му маска. Чу се вик от гърлото на жена.
Когато Мат най-после успя да извади Беретата си, някой замахна със стоманена верига. Тя издрънча в китката му и се уви около нея. Едно силно дръпване — Мат изкрещя, оръжието се плъзна по асфалта. Тогава втори нападател увисна на гърба му и уви ръка около врата му. Друг замахна с верига, за да довърши окончателно Мат.
Матю падна още веднъж и изпълненият с всички сили удар улучи право в лицето дангалака, който се беше метнал върху гърба му. Когато го чу да изревава, Мат се оттласна от земята. Искаше със скок да се добере до „Берета“-та, но в същия миг прозвуча злобно ръмжене.
На няколко метра от сражаващите се, откъм тъмнината се появи бял пес мутант и се приготви за скок. Докопа един от падналите, облечени в кожа мъже.
Това, изглежда, не се хареса на другите, защото закрещяха уплашено, оставиха Мат и Аруула и се притекоха на помощ на своя събрат, чието гърло песът заплашваше да захапе. С веригите и бухалките заудряха дивото куче и прекършиха кръста му, така че то, умирайки, се строполи на земята. Нападнатият, облечен в кожи мъж залитна назад, държеше се за шията си и сочеше с гъргорещи звуци зад гърба на Мат. Макар и да не разбираше гърленото ръмжене на маскирания, но това не беше и необходимо — лаят му подсказа достатъчно ясно.
Останалото се разигра за секунди. Мат се обърна уплашено и видя нападащата кучешка глутница да се приближава. Най-малко десетина озъбени, космати, бели звяра се носеха като фъртуна към тях и вдигаха облаци прах. Намираха се съвсем в края на площада, все още на разстояние двестатина метра.
Но при темпото, което си бяха наложили, нямаше да мине много време, докато стигнат тук и ги разкъсат.
Облечените в кожи хора изправиха мотоциклетите си, метнаха се на седалките и дадоха газ. Мат гледаше с леден ужас как един от тях обгърна хълбоците на Аруула и я дръпна към себе си. Варварката се стовари с писък напряко на резервоара на машината. Един лакът я шибна с все сила по тила й. Аруула немощно се отпусна.
Мотоциклетите се понесоха към катедралата и минаха отляво покрай нея. Мат трескаво се огледа към глутницата. Кучетата бяха почти стигнали до него. Във внезапно възцарилия се мрак дори нямаше време да потърси оръжието си.
Завъртя се на токовете си и се опита да стигне до най-близката сграда. Ако мутиралите песове успееха преди него да се доберат дотам, с него беше свършено…
Мат остави площада на катедралата зад себе си. Недалеч оттам се издигаше нависоко страшно разкривен от бурите стопански двор, който изглеждаше изоставен. Изтича до някаква увиснала на пантите си дървена порта. В ушите му кънтеше пронизителният вой на преследвачите му. Мат бързо мина през засводения вход в двора, но не видя никаква жива душа.
Не смееше да се обърне от страх да не загуби ценни секунди. Когато тичешком измъкна бойния си нож от канията върху десния си ботуш, препъна се и се просна по очи. Преди отново да се изправи, първото куче се нахвърли върху него. Мат чу някакво гърлено хъхрене и се обърна на гръб. Ножът полетя нагоре и се заби в шията на дивия звяр. Мат го отхвърли настрана. Червенооката глутница вече нахълтваше през отворената порта.