Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)

— Внимавай — чу я да казва тихо, — веднага ще нападнат!

На Мат не му допадаше много да хаби патроните си по тези животни, но щом нямаше друг изход… Преди всичко трябваше да действа бързо. Когато първият пес скочеше върху него, щеше да е вече късно.

Насочи „Берета 98 Г Дабъл Екшън“-а към червените свински очички на водача и го измери с твърд поглед. Изглежда на кучето не му хареса, че го гледат право в очите. Пастта му се раззина и Мат видя два реда остри зъби. Като устата на акула. С тези животинчета наистина шега не биваше.

— Сам си го изпроси — каза сърдито той и натисна спусъка.

Куршумът улучи водача на глутницата между очите. Силата на удара го накара да направи задно салто. Другите кучета започнаха да вият, но уплахата им не продължи дълго. Изтеклата от трупа кръв подейства незабавно на инстинкта им. Нахвърлиха се на мъртвия си водач, впиха зъби в оцапаното му с кръв тяло и го завлякоха в прикритието на гората. Несъмнено, за да се нагостят с месото му.

Мат не си правеше никакви илюзии. Животинчетата нямаше дълго да се бавят с мършата. И щяха да потърсят ново месо.

Махна с ръка на Аруула да дойде при него и й обясни, че трябва да си потърсят друго превозно средство. За толкова малко време беше невъзможно да открие повредата и да я отстрани.

— Там има град, недалеч оттук — каза Аруула и със скептична физиономия посочи на север. Не обичаше градовете. Мат не можеше да й се сърди. В Болоня остатъците от старата цивилизация не се бяха отнесли дружелюбно с него.

— Знам — отвърна Мат. — Нарича се Майланд. Или Милано.

— Слушала за града, който казва се Милан — рече Аруула и присви очи.

— Сигурно е този.

От „Милан“ не беше останало много за гледане. Само няколко кули, които в старото време се наричаха „небостъргачи“, стърчаха над върховете на дърветата. Мат съзря хиляди тъмни отвори за прозорци. На плоските покриви, доколкото все още ги имаше, растеше гъст храсталак. Мат извади бинокъла от спасителния си пакет и го насочи към сградата, която се намираше най-близо до тях. Навяната от ветровете през изпочупените прозорци земя и семена още преди столетия бяха завладели вътрешността на сградата. От почти всички отвори се подаваха клоните на някакви храсти.

В една прозоречна рамка на шестия етаж различи гигантски плъх с човешки ръст, с остра, сивочерна козина — тарак. Мат потрепера при вида му, защото наскоро след като самолетът му катастрофира, се беше напатил с тези гадини. Храбрата Аруула геройски го бе защитавала от ненаситните твари, когато — почти в безсъзнание и измъчван от трескави сънища лежеше в останките на машината си.

Обикновено тараците вървяха изправени. Имаха чувствителен слух и общуваха на някакъв съскащ език. Ако са се загнездили и в Милано, той и Аруула трябваше да са предпазливи. Полуинтелигентните животни се организирваха в мародерстващи глутници. Освен това Мат разбра, че по-интелигентните екземпляри от този вид разбираха човешките езици и можеха да произнасят думи от тях. Ако гадината на прозореца не принадлежеше към някоя глутница, беше може би още по-опасна: отхвърлените тараци бяха смятани за непредсказуеми и често бяха умопобъркани.