Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Полудели като света…
Но Матю почти нямаше избор. Надяваше се, че Ханк Уилямс е потърсил убежище в най-близкия град. Във всеки случай шансът да го намери в Милано беше по-голям, отколкото по подивелия друм.
След като нарамиха багажа си, Матю и Аруула продължиха да вървят пеш. Мат хвърли един последен, меланхоличен поглед към джипа. Превозното средство бе му послужило добре, може би по-късно щеше да успее пак да се върне и да го приведе в изправност. Почти имаше чувството, че се разделя с приятел. Или поне с частица от своя стар свят…
Над гората цареше мъртва тишина. Напредваха добре по пътеката и след десет минути стигнаха до първите руини.
Милано изглеждаше като мъртъв град. Асфалтът беше напукан. Вечнозелената гора беше завладяла улиците, площадите и къщите. През цепнатините на разпуканите стени на сградите стърчаха дървета. Навсякъде избуяваше странен, непознат мъх.
Минаха през тревясали планини от развалини и видяха безброй ръждясали каросерии на превозни средства. По площадите и съседните улици подскачаха подобни на зайчета, но късоухи същества, така наречените герули, които при появяването им бързо го удряха на бяг и изчезваха в дупките по земята и през прозорците на мазетата, доколкото тези не бяха обрасли с трева. Но не всички бяха достатъчно бързи. Аруула уби с меча си едно от животните. Размаха го триумфално над главата си. Устата на Мат се изпълни със слюнка, когато си представи как го пече на открит огън.
Но на Аруула й направи впечатление, че очите на герула са силно подути и по устата му има червена пяна — вероятно и това е била причината да успее да го спипа. Тя каза:
— Болно — направи гнуслива физиономия и захвърли трупчето. Армия от големи колкото човешка длан мокрици се изсипаха от една пукнатина в стената и нападнаха мършата.
Мат се разтърси от погнуса.
Скоро се стъмни. Призрачнобледото сияние на Луната огря района и разкри на фона на хоризонта на север странно оформен планински връх. Светлината попадаше в короните на проблясващите със сребрист блясък трепетлики и пробягваше над тъмните върхове на елите, смърчовете и червения ясен.
Накрая стигнаха до огромен открит площад, на който една фантастична сграда се извисяваше до небето: Миланската катедрала, най-голямата готическа сграда в Италия. Строителството й започнало през 1386 г. и било завършено през 1813 г. при Наполеон.
Мат гледаше като омагьосан нагоре. Четири от шестте камбанарии на фасадата бяха срутени. Само двете средни, отдясно и отляво на входния портал, все още стояха. Витражите отдавна бяха изпочупени. Порталът беше измъкнат от пантите и лежеше пред входа.
От сградите, които някога са обграждали площада пред катедралата, вече не можеше да се види нищо. На тяхно място стърчаха обрасли с гора хълмове. Вероятно се бяха разпаднали още преди столетия. Разместванията на земните пластове и навяната земя бяха погребали развалините под себе си.
Аруула гледаше с ококорени очи старата катедрала. Вероятно никога не беше виждала такива строежи.
Когато стояха на площада, развълнувани от гледката на загиналата култура, Матю чу някакво, както му се стори… бумтене като на машини. Ставаше все по-силно. Приближаваше се. Обърна се. Аруула стори същото. „Мотори“ — беше първата му мисъл. Но тогава поклати глава. — „Невъзможно“.
След секунди научи нещо по-полезно, защото от ниската гора се появиха ненадейно гърмящи мотоциклети, фаровете им откъснаха от тъмнината площада пред катедралата. Комбинираните по странен начин машини бяха управлявани от мършави фигури, които размахваха железни вериги и наподобяващи бейзболни бухалки тояги. На коланите им проблясваха дълги ножове. Носеха ботуши с обърнати кончови и бяха облечени в черни кожи, с вид на рокери от XX век.
Но най-призрачното у тях бяха плътно прилепналите кожени маски, които покриваха главите им, с изключение на цепките за очите, носа и устата, фигурите напомняха садомазохисти, издигнали в култ кожените облекла. Мат се запита дали пък тези не са оплячкосали някой порномагазин.
Не му остана време за повече размишления, защото вече бяха при тях, обкръжиха ги и започнаха да размахват опасните си „ударни инструменти“. Лъчите от светлините на фаровете им се местеха трескаво наоколо, подобно на изгубили контрол, насочени театрални прожектори и затрудняваха ориентирането.