Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Мат направи „светкавичен“ скок през отворената врата на главната сграда и се оказа в някакъв тъмен коридор. Изруга, когато видя, че вратата нямаше никаква запънка. Значи нататък…
Устреми се нагоре по стълбището с надеждата, че там ще намери някакво убежище. През прозорците и пукнатините на стените проникваше само лунната светлина и даваше възможност на Мат криво-ляво да се ориентира.
В края на някакъв коридор на третия етаж имаше врата, която някога е водела към отдавна вече несъществуващ балкон. Тясно мостче без парапет свързваше къщата с един отдалечен на пет метра плевник. Свършваше почти под стръмния покрив пред един прозоречен капак, затворен с дървена запънка.
Когато минаваше по него, мостчето застрашително се люлееше в такт със стъпките на Мат. Зад него се дочуваха лаят и дращенето от лапите на преследвачите.
Като стигна до другата страна на мостчето, Мат вдигна запънката на капака, отвори прозореца и се огледа със задъхване. Първият пес провря озъбената си паст откъм съседната къща и го измери с коварен поглед.
— Ела де — изръмжа Мат. — Ела, нещастна гадино!
Мостчето беше широко точно трийсет сантиметра. В случай че кучето се решеше да го последва, с един ритник щеше да го запрати в пропастта. Плевникът нямаше прозорци и единственият вход беше затворен. Един поглед към отчасти порутения покрив показа на Мат, че на метър под същия минава дълга напречна греда, под отвор, достатъчно голям, за да се провре човек.
Звярът пристъпваше с подозрение върху мостчето. Зад него се беше скупчила бясно джавкащата глутница.
Мат едва сега почувства резултата от боя с облечената в кожи банда. Прилоша му и той бавно се смъкна по рамката на прозореца, сякаш краката му не можеха повече да носят товара на тялото му.
В това си състояние не би могъл да се отбранява от кучетата! Рискът да падне беше твърде голям.
Мат се метна във вътрешността на плевника и събра последни сили. Тогава протегна ръце към гредата, успя да я улови и се вдигна нагоре точно в момента, когато при опита си да го сграбчи, първият ръмжащ пес прелетя през прозореца.
Естествено звярът не беше очаквал, че подът на плевника е на пет метра под него. Започна панически да скимти, но долу имаше бали слама, та се приземи сравнително меко. Глутницата последва водача си с възбуден лай. Тогава се събраха под Мат и заскачаха във въздуха. Но естествено не го достигнаха.
Мат се хилеше на джавкащата глутница. Примъкна се по корем върху гредата и спря под дупката в покрива. Там внимателно се изправи и здраво се залови за края на пролуката. Вятърът подухна в лицето му, когато той предпазливо се изтегли на покрива. Трябваше да бъде предпазлив. Достатъчно беше да стъпи на някой прогнил „капак“ и щеше да се стовари седем метра надолу, точно сред кръвожадната глутница.
Кучетата виеха в безсилна ярост, като гледаха как плячката им изчезва. А вече нямаха и шанс да я последват, при условие че портата на плевника устои на атаката им.
Мат пълзеше по покрива с протегнати ръце и крака до мястото, под което се намираше прозорецът. По края на покрива се спусна върху тясното мостче и пое обратно по същия път, по който беше дошъл. Потиснатият лай на дивите песове постепенно заглъхна зад него.
Сега първо трябваше да си потърси „Берета“-та, да събере снаряжението си и да поеме по следите на облечените в кожите мъже, които бяха отвлекли Аруула.
Имаше късмет. Намери не само маслиненозеления контейнер с аварийната екипировка и оръжието си. Мистериозните непознати бяха оставили в калта многобройни следи от гуми. Лъчът на джобното фенерче от аварийния пакет отдели от тъмнината профил, който изглеждаше като изрязан с ръка.
Матю проследи дирите покрай катедралата по един силно разбит път, който му подсказа, че дангалаците често се навъртат в този район. Значи беше твърде вероятно и да живеят наблизо.
След половин час съгледа един сравнително добре запазен жилищен блок и за всеки случай изключи джобното фенерче. Още повече че на стените на сградата бяха поставени лампи, които излъчваха електрическа светлина! Мат почувства как ударите на сърцето му се ускориха. Явно не всички хора от тази епоха се бяха върнали в стадия на варварството! Очевидно имаше и такива в по-висока степен на развитие. Може би в това число не всички бяха само брутални садомазохисти като онези типове с мотоциклетите…