Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Ръцете на Маргоа се разпериха във въздуха като пипала на умиращ краак. Учуди я, че всъщност успя да улови нещо — дълъг, назъбен нож за хляб. С последни сили го вдигна и го заби право в гръдния кош на забулената, която я наблюдаваше с почти сладострастен поглед, докато я душеше.
Острието се натъкна на нещо твърдо. Хръс. Тогава се счупи. Маргоа изгуби почва под краката си и безмълвно издъхна.
С презрително ръмжене забулената фигура пусна трупа на пода и се огледа, душейки наоколо. С бързи стъпки се приближи до една тава, в която имаше сурово парче месо. Помириса кръвта и простена с нечовешки глас. Като в пристъп на треска сухите й нокти късаха парчета от месото и го пъхаха през цепката на маската. Кръв се стичаше по черната кожа.
Тогава съществото се обърна. Погледът му спря върху бялата шия на Маргоа и то се разтърси от нескрито желание.
Покритите със сняг планински склонове на Южните Алпи се извисяваха в далечния хоризонт. Стръмни скали с всички нюанси от сернистожълто до розовочервено се издигаха зад руините на Милано. Гъста гора обграждаше района като тъмен пояс.
Мат Дракс въздъхна, когато погледът му попадна върху онова, което беше останало от града. Запита се как ли изглеждат днес университетите, висшите училища, академиите и музеите. Преди няколко години (столетия?) по германската телевизия бе гледал документален филм за града. Помнеше още мраморната стара готическа катедрала и многото църкви. На две дори беше запазил в паметта си и имената: Сан Лоренцо и Сант’Амброджо. Навремето си Милано беше значим финансов, търговски, индустриален, книгоиздателски и панаирен център. Ала сега…
Гумите на „Хамър“-а с пращене си пробиваха път през трошляка и изпочупените клони. Миналата нощ над Северна Италия се разрази силна буря и прекърши много дървета. Мат и Аруула прекараха неспокойна нощ в убежището на някаква яма.
Моторът бръмчеше. Мат хвърли бърз поглед назад и огледа своята спътница. Аруула спеше като къпана на задната седалка. След като потеглиха от селото в кратера на отхвърлените, изминаха доста голямо разстояние. Нищо не смути пътуването им — ако се изключи мизерното състояние на друма.
Някъде тук в Северна Италия трябваше да се намира неговият приятел, летецът Ханк Уилямс, който дължеше малкото си име на предпочитанията на баща си към певец със същото име. Но прочутият му съименник беше също така мъртъв, както и миналото, в което Мат и Ханк се бяха видели за последен път: високо над Земята, в модерни стратосферни реактивни самолети. Наблюдаваха комета, която се приближаваше към Земята с шеметна скорост. Макар че за Мат това беше едва преди десет седмици, при всичките онези непонятни неща, които преживя през това време, почти не смееше да си помисли с колко столетия го е запратила в бъдещето ударната вълна на „Кристъфър-Флойд“.
„В едно гадно бъдеще — помисли си ядосано Мат, — в което животът наистина не е сладък като близалка.“
Спомни си последните дни преди старта, вечерта, която прекара с Ханк и Джени в ресторант „Уклея“ в Берлин, малко преди разпореждането на американското правителство за връщането им в базата. При последното си събиране старателно отбягваха темата „комета“ — тя бездруго от месеци наред доминираше във всички медии, — но когато Дженифър попита кога ще могат пак да се видят, Ханк бе просъскал саркастично:
— След свършека на света, в три часа.
Мат изръмжа. От срещата не се получи нищо. Първо, при падането часовникът му бе предал Богу дух и второ, „Уклеята“ едва ли вече е онзи ресторант, какъвто беше някога.
Много неща се бяха променили… да не кажем почти всички. Матю копнееше за удобствата на цивилизацията: душове, прибори за бръснене, тоалетна хартия. От телевизията можеше да се откаже. В този свят имаше достатъчно интересни неща за гледане. На живо. Освен това с Аруула късметът му не беше лош. Беше знаменита жена. Макар че по отношение на маниера й на хранене имаше още много да се желае. И ако човек си затвори очите за бельото й от кожа на плъх, беше дори подчертано красива. По негова преценка тя трябваше да е в началото на двайсетте си години.
Освен това притежаваше странната способност винаги да знае какво иска той. Понякога дори можеше да прецени дали някой лъже, или говори истината. И беше научила езика му за няколко седмици. В този свят му викаха „подслушване“. Преди се наричаше „телепатия“.