Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
През онази нощ Аруула очевидно беше крайно доволна от поведението му. Затова му се стори, че е безсмислено по тази точка двустранните им отношения да се връщат назад.
Инак, при Мат всичко си беше постарому. Дегенерацията, която беше отприщена чрез телепатичния контрол на Борк, не беше оставила видими следи. И жителите на поробените села също бяха на път да се върнат към нормалния си вид. След като се заговори, че е възможно излекуване, все повече дегенерирали хора прииждаха в селото на отхвърлените.
Мат се обърна към Аруула и с нея се заизкачва по стръмния склон на кратера. При старото селище ги чакаше Арак с родителите си.
Отхвърлените ги придружиха до кратера. Сега тримата имаха намерение да последват оцелелите от своето племе, които бяха на път за далечен анклав, за да създадат там нова колония. Бяха свалили амулетите си, защото в бъдеще не искаха да използват своите ментални сили.
Мат се занима с легендите на отхвърлените. Ако преданието беше вярно, тогава техният „божествен подарък“ беше паднал от небето, когато преди столетия на Земята беше станала голямата катастрофа.
Столетия… При това за Мат едва ли бяха минали повече от два месеца, откакто той с реактивния си самолет попадна в ударната вълна на кометата и катастрофира.
Мат предполагаше, че този метеорит е отломък от „Кристъфър-Флойд“, каквито след навлизането в земната атмосфера трябва да са паднали с десетки над Европа и Азия.
Вероятно от цялата комета е идвало космическото лъчение, което по някакъв начин въздейства върху хората. Мат добре си спомняше, че при техните измервания установиха неидентифицирано лъчение на космическото тяло.
Когато напуснаха кратера, Аруула обгърна хълбоците му с ръце и силно се притисна към него с тяло. Цялото й държание показваше, че след оздравяването му отново иска да прекара нощта заедно с него.
Мат не се съпротивяваше на топлите тръпки, които преминаха по тялото му след съвсем близкия контакт. Имаше предостатъчно време за мрачни мисли, когато отново щеше да се отправи на път да търси оцелелите си другари. Защото едно беше сигурно: за него времето на приключения и опасности съвсем не беше свършило.
5.
Роналд Хан
Кървавата крепост
Маргоа беше красива жена с руси къдрици. Не знаеше точно на колко години е. Още като дете неколцина побегнали от закона мъже от Севера я бяха продали на бащата на настоящия й съпруг срещу чувал брашно. Смяташе, че е на възраст трийсет и девет зими. Може би бяха с две или три по-малко.
Тракаше в кухнята на дома си с тигани и тави, когато чу наблизо тихи стъпки.
— Алмар? — извика тя, без да се обърне. — Стана ли вече?
Синът й си беше легнал едва около обяд, защото с приятелите си не бе мигнал цяла нощ. Бяха на лов за подивели андрони.
Но Алмар не отговори. Вместо това стъпките не преставаха да се приближават.
Маргоа продължаваше да работи. Може пък да е съпругът й Госеин. Понякога беше занесен. Сигурно не я е чул.
— Госеин? — попита тя. — Ти ли си?
Едва когато стъпките се чуха непосредствено зад нея, тя се обърна. Тавата, която тъкмо миеше, се изхлузи от ръцете й. Отвори устата си да извика.
Съществото, което попадна в полезрението й, беше с кокалеста фигура, в плътно прилепнало облекло. Черна като катран, грубо съшита кожа я загръщаше почти изцяло, също и главата — с изключение на очите, които коварно гледаха към Маргоа.
Непознатият нямаше нито лице, нито оформен нос. Там, където би трябвало да се намират ноздрите и устата, имаше тесни цепки на кожената маска, които правеха възможно дишането. Устата му се отвори. Черен език лакомо се плъзна по полуразложените устни.
Маргоа изкрещя. Изкрещя с всичката сила на дробовете си, но след секунди викът й рязко секна, когато усети как студени, твърди пръсти сграбчват шията й. От гърлото на нападателя й си проби път някакво хистерично кискане. Едва сега Маргоа видя, че съществото е женско.
— Ф’тагхн р’лиее — изръмжа то. — И натисна още по-силно.