Операция „Червена буря“ [bg]

— Боен център до мостика. Имаме хидролокаторен контакт, вероятно подводница, пеленг нула-нула-девет.

— Хайде пак — каза дежурният по кораб. За двадесет и четвърти път по време на този курс екипажът на „Фарис“ се втурна към бойните си станции.

Този път им бяха необходими три часа. Не можеха да получат подкрепа от „Ориони“ и ескортните кораби събраха хеликоптерите си, за да проследят подводницата под ръководството на Морис и екипа в неговия CIC. Капитанът на тази подводница си разбираше от работата. При първото съмнение, че е бил засечен — може би хидролокаторът му беше засякъл някой от хеликоптерите над него или плясъка от падането на хидроакустичен буй във водата — той слезе надълбоко и започна объркваща серия от спринтове и дрейфове, преминавания под и над пласта, опитвайки се да наруши контакта, като през цялото време продължаваше да се движи към конвоя. Руснакът явно не искаше да избяга. Подводницата изчезваше и отново се появяваше върху тактическия екран на фрегатата, без да променя курса си, но и без да се показва достатъчно дълго, за да позволи откриването на огън по нея.

— Пак изчезна — каза замислено ПЛБ офицерът. Един от хвърлените преди десетина минути хидроакустични буйове беше засякъл слаб сигнал, задържал го бе за около две минути, след което го бе изгубил. — Този тип е страхотен.

— И е твърде близо до нас — каза Морис. Ако подводницата продължаваше да си движи на юг, сега вероятно се намираше на границата на обсега на активния хидролокатор на фрегатата. Досега „Фарис“ не беше разкрил присъствието си. Наличието на хеликоптери щеше да покаже на капитана на подводницата, че някъде над лодката му имаше кораби, но той едва ли подозираше, че само на десет мили южно от него се намираше американска фрегата. Морис погледна ПЛБ офицера.

— Да коригираме температурния си профил.

Тридесет секунди по-късно „Фарис“ спусна сондата на батитермографа си. Инструментът измери температурата на водата и предаде данните към един екран в хидролокаторното отделение. Температурата на водата беше най-важното условие на околната среда, което се отразяваше върху работата на хидролокатора. Корабите я проверяваха периодично, но подводницата можеше да извършва проверката постоянно и това й даваше още едно предимство.

— Ето! — посочи Морис. — Термопластът е много по-силен сега и нашият приятел се възползва от това. Той се придържа извън дълбокия канал, като вероятно спринтира над пласта вместо под него, както очакваме ние. Добре…

Хеликоптерите продължиха да хвърлят буйове, които засичаха за кратко подводницата и след това я изгубваха. Целта се движеше на юг, право към „Фарис“. Морис изчака десет минути.