Операция „Червена буря“ [bg]

— Самолетът току-що промени курса си — обяви говорителят. — Завива на изток от нас.

— Въздушна акция откъм десния борд! Пълен напред! Нов курс едно-осем-нула — заповяда незабавно Морис. Той зави на юг, за да подмами разузнавателния самолет към ракетните кораби. — Включете радара. Оръжията за стрелба! Открийте огън, когато влезе в обсега.

„Фарис“ се наклони рязко наляво, докато променяше курса си. Куполът на носовото му 125-мм оръдие се завъртя по посока на часовниковата стрелка, докато корабът прекарваше кърмата си пред пеленга на целта. Веднага щом оръдейният купол беше открит, радарите за насочване на огъня му дадоха решение за целта и дългоцевното оръдие се издигна на тридесет градуса и захвана целта. Куполът на системата за защита от малоразмерни цели в задната част на кораба направи същото.

— Целта се намира на тридесет хиляди фута, разстояние петнадесет мили и намалява.

Командващият ескорта все още не беше разрешил пуск на ракета. По-добре щеше да бъде руснаците да стрелят първи, преди да разберат какво има пред тях. Данните от сражението на авионосната група вече бяха предадени на целия флот. Големите съветски ракети въздух-земя не бяха трудни за унищожаване, защото се насочваха право към целите си, въпреки че бяха много бързи и трябваше да се реагира светкавично. Командващият сметна, че съветският разузнавателен самолет все още извършва оценка на целите и не знае каква е силата на ескортиращите конвоя кораби. Колкото по-дълго останеше в неведение, толкова по-добре щеше да бъде, тъй като бомбардировачите не можеха да се мотаят твърде дълго на такова голямо разстояние от базите си. А ако руснакът приближеше още малко…

— Огън! — извика TAO.

Оръдейната установка на „Фарис“ беше превключена на автоматичен режим на стрелба и започна да изстрелва по един снаряд на всеки две секунди. Самолетът се намираше малко извън обсега й и шансовете да го свалят бяха малки, но поне можеха да го посплашат малко.

Първите пет снаряда експлодираха на около миля пред „Беъра“, но следващите три се взривиха по-близо до него, единият от тях само на двеста ярда от лявото му крило. Съветският пилот инстинктивно зави надясно, за да избегне огъня. Това беше грешка. Той не знаеше, че най-близката редица „търговци“ бяха всъщност ракетни кораби.

Няколко секунди по-късно бяха изстреляни две ракети и руснакът незабавно се стрелна надолу, за да им се изплъзне. Зад него остана облак диполни отражатели, докато машината се насочваше право срещу „Фарис“, което даде на фрегатата още една възможност да порази целта. Оръдието на „Фарис“ изстреля двадесет снаряда по приближаващия самолет. Два от тях изглежда се взривиха достатъчно близо до бомбардировача, за да го повредят, но без видим резултат. Белите корпуси на ракетите се устремиха към целта, оставяйки зад себе си диря от сив пушек. Едната ракета се взриви в облака диполни отражатели, но втората експлодира само на сто ярда от съветския самолет. Бойната й глава се пръсна, изпращайки във въздуха хиляди шрапнели и няколко от тях разкъсаха лявото крило на руснака. Огромният турбовитлов самолет изгуби мощност в единия си двигател, преди пилотът му да успее да овладее машината малко извън обсега на отбранителните системи на фрегатата. „Беърът“ се насочи на север, оставяйки зад себе си следи черен дим.