Операция „Червена буря“ [bg]

Защитниците на Кефлавик също бяха изненадани, първо от внезапното прекъсване на електричеството, а след това и от бомбардировачите, които се появиха само минута по-късно. И тук основната цел бяха контролната кула и хангарите, повечето от които просто се разпаднаха от взривната сила на еднотонните бомби. Втората двойка FB-111 забеляза два кацнали Ту-22 и една самоходна зенитно-ракетна установка и изстреля по тях своите касетъчни бомби, след което разпръсна върху пистите множество бомбички с размер на топка за софтбол. Бомбардировачите продължиха да летят на форсаж на запад, преследвани от оръдеен огън и ракети… и изтребители. Шест фулкрума се втурнаха след оттеглящите се „Аардварк“, чиито защитни заглушители изпълниха небето с електронен шум.

Освободили се от бомбения си товар, американските самолети се движеха със седемстотин възела, само на няколко фута над водната повърхност, но командирът на съветската изтребителна група не се отказваше лесно. Той бе видял какво бяха направили с Кефлавик американските бомбардировачи и беше вбесен, че се бе оставил да го изненадат, въпреки че беше поставил патрулни самолети във въздуха. МиГ-овете имаха малко предимство в скоростта и бавно скъсяваха разстоянието. Намираха се на повече от сто мили от брега, когато прицелните им радари успяха да пробият заглушаването на американците. Два изтребителя незабавно изстреляха ракети и натовските самолети подскочиха рязко нагоре, след което също така рязко се спуснаха надолу, за да им се изплъзнат. Един FB-lll беше улучен и се заби в океана. Руснаците подготвяха втория си залп, когато се включиха системите им за предупреждение за опасност.