Операция „Червена буря“ [bg]

Горивото на два Ту-22 намаля и те решиха да кацнат в Кефлавик. Зад тях се придвижваше повреденият „Беър“. Той кръжеше над Рейкявик, изчаквайки бомбардировачите да освободят пистата. Едуардс докладва за него като за витлов самолет с повреден двигател. Слънцето се намираше ниско над северозападния хоризонт и хвърляше златисти отблясъци от корпуса на съветския разузнавателен самолет.

— Остани в ефир, Хрътка — нареди Кучкарникът. Три минути по-късно лейтенантът разбра защо.

Този път нямаше самолети за подавяне на радиолокационните станции, които да предупредят Съветите. Осем FB-111 прелетяха ниско над скалите на юг от хълмистия център на острова и преминаха над дъното на долината Селя, групирани по двойки. Сиво-зелената им камуфлажна боя ги правеше почти невидими за кръжащите над тях изтребители. Водещата двойка се отправи право на запад, последвана на половин миля от втора двойка. Останалите четири самолета завиха на юг край връх Хус.

— Мамка му. — Смит ги видя пръв — две бързо движещи се опашки на юг. Точно когато и Едуардс ги забеляза, водещият самолет се издигна и хвърли две бомби с телевизионно насочване. Колегата му направи същото, след което двата FB-111 завиха на север. Четирите бомби се насочиха към трансформаторната станция и паднаха от вътрешната страна на оградата. Всички светлини наоколо изгаснаха, сякаш бе натиснат един ключ. Втората двойка щурмови самолети се появи ниско над Магистрала 1, премина над покривите на Рейкявик и се изравни с целта си. Водачът пусна управляемите си бомби, а колегата му зави наляво към разположеното на брега горивно депо на летището. Миг по-късно експлодираха контролната кула и един хангар, а касетъчните бомби „Рокай“ взривиха резервоарите за гориво. Разчетите на съветската ПВО бяха изненадани и откриха огън твърде късно.