Операция „Червена буря“ [bg]

Боцманът нареди на въоръжените матроси да отстъпят назад и извади свирката си от джоба си. Докато лодката заставаше на мястото си, той изсвири сигнал от три ноти, след което застана мирно и отдаде чест на съветския капитан, като че ли беше някакъв важен посетител. Руснакът беше удивен. Морис пристъпи напред, за да му помогне да слезе от лодката.

— Добре дошъл на борда, капитане. Аз съм капитан Морис от американския ВМФ. — Ед хвърли бърз поглед край себе си и видя смаяните изражения върху лицата на моряците си. Но замисълът му се провали. Руснакът каза нещо на руски или не знаеше английски, или беше достатъчно хладнокръвен, за да не го покаже. Някой друг трябваше да се заеме с разпита на пленниците. Морис нареди на боцмана си да продължи по-нататък. Пленниците бяха заведени за медицински преглед. Временно щяха да ги държат под охрана в медицинския изолатор. Боцманът се върна при капитана си.

— За какво беше всичко това, капитане? — попита той.

— Вероятно са им казали, че ако ги заловим, ще им теглим куршума незабавно. Някога прочетох една книга, в която пишеше за един германец, който по време на Втората световна война специализирал в измъкване на информация от американските военнопленници. Методът му бил изключително успешен и се състоял в това, че той се държал човешки с нашите момчета. По дяволите, след войната неговите бивши пленници го спонсорираха да дойде в САЩ и сега той е американски гражданин. Отделете офицерите от матросите и старшите матроси от младшите. Дръжте ги в отделни помещения. Погрижете се да не им липсва нищо. Дайте им храна, цигари, накарайте ги да се чувстват в безопасност. Ако някой на борда има алкохол, вземете една бутилка и я разделете между гостите ни. Дайте им нови дрехи. Ние ще задържим техните, за да проверим дали някой не носи нещо, което може да се окаже важно за нас. Искам да се държите добре с тях. Така може би ще успеем да накараме някой от тях да се разприказва.

— Слушам, капитане. — Боцманът се оттегли, клатейки недоволно глава. Този път поне щеше да има възможността да изрисува цяла подводница върху стената на лоцманската кабина.

Морис се върна обратно в лоцманската кабина. Той даде отбой на тревогата и нареди фрегатата да се върне на поста си. След това се обади на командира на ескорта, за да докладва за пленниците.

— „Фарис“ — отвърна командирът. — Заповядва ви се да нарисувате златно „A“ върху ASROC установката си. Предай на екипажа си, че свърши отлична работа, Ед. Вие сте най-добрите за този курс. Ще ти се обадя пак с инструкции за пленниците. Край.

Капитанът се обърна и видя, че вахтените на мостика все още стояха на поста си. Те бяха чули думите на командира по радиото. Умората им беше изчезнала, а ухилените им лица имаха много по-голямо значение за Морис, отколкото думите на командира му.