Операция „Червена буря“ [bg]

— Да не се очаква всичко това да бъде лесно, другарю? — Полковникът погледна към двете димящи клади, които само преди тридесет минути бяха представлявали два бомбардировача Ту-22 „Бекфайър“. Повреденият „Беър“ кацаше в момента. — Американците дойдоха в най-подходящия за тях момент. Спипаха ни точно когато моите изтребители ескортираха група бомбардировачи край северния бряг. Вероятно са извадили късмет, но аз не вярвам в късмета. Искам сухопътните части да проверят за наличие на вражески войници край летищата, както и да се увеличат мерките за сигурност. Аз… какво, по дяволите, е това?

На по-малко от двадесет фута върху бетона пред тях лежеше една касетъчна бомбичка „Рокай“. Майорът взе едно пластмасово флагче от джипа си и го постави до бомбичката.

— Американците са програмирали някои от тези бомбички за забавено действие. Хората ми вече претърсват района за такива боеприпаси. Успокойте се, другарю, всичките ви изтребители се приземиха без проблеми. Определените за разпръскването на самолетите ви площи са чисти.

Полковникът отстъпи няколко крачки назад.

— Какво ще правите с тези бомби?

— Вече сме упражнявали действия в подобни ситуации. Ще използваме специален булдозер, за да ги изринем встрани от настилката. Някои ще се взривят по време на изриването, а някои не. Онези, които не се взривят, ще бъдат детонирани от снайперист.

— Кулата?

— Там имаше трима дежурни. Добри професионалисти. — Майорът отново сви рамене. — Сега трябва да ме извините. Имам работа за вършене.