Катерина де Медичи [bg]

– Не ме ли лъжете?

– Не ви лъжа – отсякох, без да прикривам раздразнението си. – Шарл, ако още веднъж заговорите за нея, сякаш ви е нещо повече от сестра... няма да се задоволя с плесница. Станете и изпълнете дълга си, както подобава на френски крал.

Той дойде с мен, влезе в преддверието и пристъпи разтреперан в покоите на Марго да наблюдава с кардинала как Анри и невястата му изпълняват брачния акт. По-късно кардиналът ми призна, че Шарл през цялото време крил очите си с длани.

Когато излезе от покоите на Марго, кралят ме погледна със зачервени, подути очи.

– Ще го убия – прошепна. – Ще го убия, кълна се в Бог.

Последваха три празнични дни. По-енергичните забавления обаче, включително турнирът, бяха отменени, понеже твърде много участници припадаха в непосилната жега. През последния ден – двайсет и първи – Едуар ми докладва, че е наблюдавал разпра между Колини и краля пред залата за тенис. Колини настоял за аудиенция, Шарл заувъртал: "Дайте ми време да попразнувам. Сега не съм в състояние да обмислям сериозни въпроси."

"Ако не ме приемете незабавно, ще напусна Париж – отвърнал Колини. – Тръгна ли си, ще се окажете въвлечен в гражданска война, а не в схватка на чужда територия."

Чутото принудило Едуар – като генерал-лейтенант – да разположи военни отряди на стратегически места в града, за да предотврати евентуални размирици, подклаждани от семейство Гиз и Колини. Разтревожих се, да не би жертвата ни да напусне твърде скоро града. Адмиралът обаче прие охотно, когато по-късно през деня го поканих да участва в среща на Съвета на другата сутрин. Горкият глупак – наистина вярваше, че ще надделее.