![Катерина де Медичи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/3/katerina-de-medichi-bg-download.jpg)
Катерина де Медичи [bg]
- Автор: Калогридис Джинн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 9789543572892
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Катерина де Медичи [bg]». Краткое содержание книги:
Навара отвърна с колеблива усмивка и мълчание. Изглеждаше великолепно в костюма със сребърни отблясъци и с короната с рубини, но напрежението си казваше думата – току триеше длани в жакета си и отговаряше едносрично на въпросите и коментарите. Прие разсеяно ентусиазираната прегръдка на Едуар и не забеляза, че кралят не го поздрави.
Най-сетне заехме местата си пред масивните дървени врати на двореца. Изсвириха тромпети, вратите се отвориха и разкриха множество, възторжено и гръмогласно въпреки жегата.
Най-младите сродници на младоженците – две усмихнати близначки и три плахи момченца – се появиха първи, разпръсквайки розови листа. Следваха ги кардиналът и на известно разстояние – Навара с Конде и Колини от двете му страни.
Щом Анри и придружителите му заслизаха по стъпалата пред двореца, Марго излезе от укритието си с помощничките, понесли дългия шумолящ шлейф. Хиляди диаманти блещукаха по мантията и роклята ѝ; стотици обгръщаха дългата ѝ шия. Очите ѝ бяха подпухнали и зачервени. Разбрах, че цяла нощ е плакала, но се успокоих мислено – малцина щяха да я видят отблизо; тълпата щеше да забележи само роклята, мантията, бижутата и царствените ѝ обноски, присъщи на истинска кралица.
Придружена от братята си и сподиряна от трите принцеси, дъщеря ми слезе бавно по стълбите пред двореца. Вървях на няколко крачки след нея пред останалите принцове и принцеси от родовете Бурбон и Гиз.
В основата на стълбището се намираше входът към галерията, простираща се от кардиналския дворец до висока платформа, издигната върху стълбите пред западната фасада на "Нотр Дам" на едно ниво с входа на катедралата и широка петдесет стъпки, та зрителите, изпълнили площада да я виждат ясно. Галерията се крепеше върху четири дървени колони – семействата на дърводелците се хранеха на корем в годините, когато имаше кралски сватби – свързани с греди и заслонени от брезентов покрив. Отвътре и отвън я украсяваха гирлянди от червени рози и драперии от бледосиня коприна в тон с роклята на булката.
Крачех след Марго с изкуствена достолепна усмивка и подминавах по-дребните благородници, струпани в галерията. Брезентовият покрив ни пазеше от свирепото предобедно слънце, но въздухът вътре представляваше задушлива смесица от розов аромат, пот и прясно нарязана дървесина. През източната страна на галерията нахлуваше ярка светлина и озаряваше великолепния копринен шлейф. Взирах се в него, омагьосана от синята тъкан, диплеща се под лъчите като разбунен, блеснал океан. Миниатюрните диаманти върху нея, пришити на един пръст разстояние един от друг, сияеха под слънцето.
Врявата на тълпата внезапно стихна, сякаш се бях потопила под вода. Възторжените възгласи се превърнаха в приглушени писъци, окуражителните викове – в предсмъртни стенания. Погледнах към безмилостното слънце и не видях радост, а хиляди лица, разкривени от страх и болка.
Поток от кръв шурна изпод пищния син шлейф на Марго и плисна върху глезените на момичетата, които го носеха. Стигна до мен и заля чехлите и края на роклята ми. Потече назад и запълни галерията. Взрях се в благородниците вътре. Престорените им усмивки не се промениха. Те не виждаха кръвта, не чуваха крясъците.
Погледнах надолу към буйния червен поток и си помислих: Ще спре, щом Марго каже "да". Ще секне, след като се венчаят.
Пристъпих напред и тъмното течение погълна стъпалата ми. Виждах кръвта, но не я усещах. Ходилата ми докосваха сухи камъни. Вдишах очи и разтегнах устни в пародия на усмивка. Повече не сведох глава.
Изтърпях дългото шествие през галерията и излязох на слънчевото открито пространство пред платформата до "Нотр Дам".
Обградено с кордон от тежковъоръжени войници, мястото, слава Богу, не изглеждаше окървавено. Анри и придружителите му ни чакаха там. Две стълбища водеха към платформата. Групата на Навара се изкачи по северното, а на Марго – по южното. Срещнаха се в центъра на платформата, където кардинал Бурбон стоеше зад молитвената пейка. Край нея имаше редица столове за почетните гости. Наредихме се пред тях и седнахме, щом кардиналът ни даде знак. Марго и Анри коленичиха до пейката и церемонията започна.
Ритуалът бе сведен до минимум и кардиналът действаше бързо. Не носеше молитвеник, а изрецитира по памет част от Първото послание на свети апостол Павел до коринтяни: