Катерина де Медичи [bg]

С Едуар влязохме в преддверието на Шарл, където десетина разгневени хугеноти се бяха скупчили толкова плътно, че отначало не видях краля. Чули стъпките ни, мъжете в черно се обърнаха, забелязаха ни и, смръщили вежди, се отдръпнаха неохотно. Шарл седеше зад писалището, а Конде и Анри стояха до него.

Конде ни забеляза пръв и трепна отвратено. Съсредоточен в краля, Навара не регистрира присъствието ни. Превит в стола, Шарл си скубеше косата. По бузите му, поруменели от играта на тенис, се стичаха гневни сълзи.

– Оставете ме! – простена той. – Оставете ме! Не мога да мисля! Защо Бог ме измъчва така?

Започна да блъска чело по писалището.

Навара вдигна глава и срещна погледа ми. По-хладнокръвен от Конде, той не трепна като него, ала съзрях недоверие и прикрита ярост в очите му.

– Кралице, херцог Анжу – поздрави с хладна официозност. – Помогнете ни. Простреляха адмирал Колини, а Негово Величество не е на себе си. Справедливостта обаче трябва да възтържествува! Веднага, преди да избухне насилие!

– Наистина не съм на себе си – съгласи се плачливо Шарл. – Толкова неприятности... – Затвори очи и се заклати бавно напред-назад. – Не издържам.

– От горещината е – успокоих го закрилнически. – От горещината и от неприятната изненада. – Отворих ветрилото си и го размахах пред лицето му. – Чуйте ме, скъпи Шарл.

Той ме погледна ококорено и с абсолютно отчаяние.

– Защо ме измъчват? – простена. – Кажете им да престанат, мамо. Кажете им да се махнат и да умрат!

– Ще престанат, ако помогнете на адмирал Колини – обясних му ласкаво.

– Какво да направя?

– Ще осъдите престъпника, извършил злодеянието – подсказах му, доволна, че хугенотите са очевидци на разговора ни. – Ще заявите, че Короната на всяка цена ще го изправи пред съда. Необходимо е обстойно разследване.

Едуар пристъпи до нас.

– Трябва да подсигурим жилището на Колини – додаде решително той. – Ще прочистя от католици квартала около Рю дьо Бетизи, за да сведем до минимум риска за адмирала и хората му. Ще разположа петдесетима от най-добрите си стрелци около хотела.

– Да – кимна Шарл със звучна въздишка на облекчение, макар очите му да продължаваха да блестят диво. – Да, погрижете се.

– Има ли друго, Ваше Величество? – попитах тихо.

– Да. – Шарл вдиша крака върху стола, уви коленете си с длани и се заклати бавно напред-назад. – Доктор Паре... – Хирургът, опитал се напразно да спаси живота на съпруга ми, сега служеше като личен лекар на краля. – Изпратете Паре в двореца "Бетизи".

– Вече е там – отвърнах.

Шарл внезапно замря и ме погледна.

– Искам да видя адмирала и да го помоля за прошка, задето не успях да го защитя. Ще му покажа, че не съм го изоставил. Ще отида още сега, мамо.

– Имам само една молба, Ваше Величество – казах аз.

Той сключи вежди.

– Да ми позволите да ви придружа с херцог Анжу.