Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
Беше чудесно да усетиш отново твърда почва под краката си.
— Ще се преобразим ли пак? — попита ме Поул.
— След малко. Първо трябва да си поговорим.
— О. И за какво?
— Ти си вече голяма, Поул.
— Виж ти, и аз останах със същото впечатление.
— Говоря сериозно. Има някои неща, които трябва да знаеш.
— Като например?
И аз започнах да нареждам. Поул седеше срещу мен, вторачила широко отворените си очи в моето измъчено лице и искрено се забавляваше. Моята дъщеря може да бъде адски жестока, когато си науми. Накрая спрях. Изражението й беше странно отнесено.
— Ти вече знаеше за всичко това, нали? — попитах аз с обвинителна нотка в гласа си.
— За кое, татко?
— Престани. Знаеше откъде идват бебетата. Защо тогава ме остави да се червя така?
— Искаш да кажеш, че майките им не ги намират в зелевите градини? — Тя се пресегна и ме потупа по бузата. — Знам всичко по въпроса, татенце. Аз помагах при раждането на Белдаран, забрави ли? Акушерките ми разясниха цялата процедура. Признавам, че ми беше доста любопитно.
— Само не ставай твърде любопитна, Поул. Това не е нещо, с което да се експериментира твърде много.
— Така ли? Да разбирам тогава, че в Мар Амон си извадил истински късмет, щом все още си жив и здрав, така ли?
Промърморих няколко нечленоразделни проклятия и се преобразих във вълк. Вълците поне не могат да се изчервяват, а човешкото ми лице вече и без друго беше станало почти мораво.
Поулгара се изсмя с онзи неин дълбок, мелодичен смях, който за съжаление чувам твърде рядко, и прие облика на кафява сова.
Двадесет и седма глава
Белдин вече се беше прибрал в Долината, когато ние с Поул се добрахме до дома. Бях доста учуден, че се е върнал толкова скоро. Обикновено оставаше за по няколко века в Малория. Не след дълго, още на сутринта след нашето завръщане, дочух неговите тътрузещи се стъпки да се изкачват по стълбите на моята кула.
— Вие двамата къде се губите толкова време? — тросна ни се той още от вратата.
— Бъди мил, чичо — отвърна му спокойно Поул. — Имаше някои неща, които не търпяха отлагане.
— Подранил си — казах аз. — Нещо спешно ли излезе?
— Само не почвай да ми се правиш на шегаджия, Белгарат. Добре знаеш, че не ти се отдава. Малорийските ангараки просто шетат насам-натам из собствения си континент. Нищо няма да се случи, преди Торак да излезе от идиотския си транс. — На грозното му лице неочаквано цъфна още по-грозна усмивка. — Зедар е сега при него и трябва да ти кажа, че направо е пощурил горкичкия Урвон.
— О?
— Урвон си е завистлив по природа и фактът, че Зедар е по-близо до Торак му идва доста в повече. Да не говорим, че просто не може да отскочи до Ашаба, за да защити интересите си, тъй като го е страх да напусне Мал Яска.
— И от какво се страхува чак толкова?
— От мен… Предполагам, че още му се присънват кошмари с моята нажежена кука.
— Все още? Оттогава минаха стотина години, Белдин.
— Явно съм оставил траен спомен у него. Е, така поне един от учениците е вързан за едно място. Какво си приготвила за закуска, Поул?
Поулгара го дари с продължителен, настойчив поглед.
— Виждаш ми се нещо наедряла тук-там — каза Белдин невъзмутимо, докато я оглеждаше. — Да не вземеш сега да се запуснеш.
— Мери си приказките, чичо — предупреди го тя.
— На твое място бих внимавал с нея, братко — обадих се и аз. — Вече започнах да я обучавам и трябва да ти кажа, че е адски схватлива ученичка.
— И на мен ми хрумна, че може да е. Къде скитосвахте вие двамата? Близнаците ми казаха, че сте ходили на Острова.
— Риванският трон се сдоби с наследник — казах аз. — Казва се Даран и изглежда има нужните данни. Учителя беше много доволен при първата си среща с него.
— Ще взема да отскоча дотам да му се порадвам — рече замислено Белдин. — Може роднинската ни връзка да не е чак толкова пряка, но ние с Белдаран бяхме доста добри приятели, докато живееше още тук. Къде се забавихте толкова на връщане?
— Минахме през Дарин, а оттам и през Драсния на път за насам. Исках да се запозная лично с двамата пророци. Съвсем истински са.
— Добре, защото Торак си има проблеми със своите пророчества.
— Какви проблеми?
— Не му харесва онова, което е казал в състояние на транс. След като дойде на себе си и прочете записаното от писарите на Урвон, той май срина един-два планински върха. Ашабанските оракули трябва да са го обидили с нещо.