Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
— Това ми звучи многообещаващо. Дали няма някакъв начин и ние да се сдобием с препис от думите на Белязания?
— Почти изключено е. Торак определено не иска съдържанието на записките да се разчува. Урвон имаше препис, но Торак подпали свитъка направо от Ашаба. — Белдин се почеса по брадата. — Зедар е в Ашаба и двамата с теб го познаваме достатъчно добре, за да се досетим, че той също си има препис. Ако Торак му позволи някога да напусне това място, сигурно ще вземе преписа със себе си. Според мен само това копие не се пази от Торак. Някой ден ще спипам Зедар и ще го измъкна от него, пък ако ще за целта да се наложи да го изкормя.
Той ме изгледа намръщено.
— Ти защо не му видя сметката, когато имаше тая възможност?
— Беше ми наредено да не го правя. По-добре и ти обуздай кръвожадните си мераци, в случай, че пътищата ви се кръстосат. Той ще ни е нужен по-нататък.
— Не можеш ли да бъдеш малко по-конкретен?
Поклатих глава.
— Това е всичко, което знам.
Белдин изръмжа ядно.
— Може и да успея да измъкна копие от „Малорийски откровения“, стига да се сетя как бих могъл да се промъкна в Кел и после да се измъкна оттам цял-целеничък.
— Какви са тия „Малорийски откровения“? — попита го Поул.
— Другият сборник с откровения — отвърна й той. — Те обаче са още по-странни. Далите са ги писали, а те са абсолютно неутрални. О, между другото, Белгарат, Ктучик се е пренесъл.
— Да, чух за това. Сега бил на някакво място, наречено Рак Ктол.
Белдин кимна.
— Прелетях оттам на път за дома. Не е особено привлекателно място. Построено на върха на хълм, който се издига насред пустиня. Дочух и няколко слуха. Очевидно напоследък пророците никнат като гъби след дъжд. И някои от гролимите на Ктучик са започнали да бълнуват за края на света. Той ги е събрал всичките в Рак Ктол и към всеки е прикрепил по някой и друг писар. Съмнявам се, че техните пророчества ще са толкова точни, колкото това на Торак, но може би си струва да опитаме да се снабдим с копие от тях. Мисля, че засега ще е по-добре да стоя по-далеч от Ктучик. Докоснах съзнанието му на няколко пъти и сигурно ще ме усети и на сто мили разстояние. Засега ни трябва информация, а не единоборства.
— Мургите са на ход, мен ако питате — обади се Поул. — Те се придвижват към южната половина на континента и пътьом поробват западните дали.
— Имам високо мнение за интелекта на далите — отбеляза Белдин, — но бойният им дух май никакъв го няма, а?
— Мисля, че всичко това е прикритие — казах аз. — Засега успяват да държат гролимите на Урвон далеч от Кел, при това без особени усилия.
Облегнах се в стола си.
— Може би няма да е зле да отскоча до Рак Ктол, за да навестя Ктучик — рекох след това замислено. — Той е нов в тази част на света и някой ще трябва да му обясни как стоят нещата тук или поне да провери как изглежда ученикът на Торак, когато не прилича на куче.
— Това се казва добросъседска постъпка — каза Белдин с крива усмивка.
— Ти ще се връщаш ли в Малория?
— За известно време — не. Искам първо да се запозная с твоя внук.
— Ще наглеждаш ли Поулгара, докато ме няма?
— Не ми е нужна бавачка, татко — каза ми Поулгара.
— Напротив — не се съгласих аз. — В момента обучението ти навлиза в един доста опасен стадий. Не искам да започнеш да експериментираш без надзор.
— Ще я държа под око — обеща Белдин. После се обърна към нея. — Ама ти съвсем забрави за закуската, Поул. Вярно, имаш си проблеми с талията, но ние с баща ти сме си красавци, както обикновено, и няма защо да умираме от глад.
Още същата сутрин напуснах Долината в североизточна посока и щом достигнах полята на Алгария, се преобразих във вълк. Не обичам да се разхождам из Долината като вълк. На сърните и зайците това едва ли ще им хареса. Повечето от тях са почти питомни и не е никак хубаво да плашиш съседите си.
Прекосих с плуване река Алдур и се добрах до Източния склон на следващата сутрин. Продължих по неговия ръб известно време, докато накрая открих един от онези проломи, за които Алгар ми бе разказал при последното ни гостуване на Острова. Източният склон се появи на тоя свят в резултат от обединените усилия на Алдур и Белар, които трябваше да спрат океана на Торак.
Огледах внимателно пролома и реших, че ще е по-разумно да проникна в него едва след залез слънце. Леката стъпка ми бе разказал, как мургите се промъкват през тези проломи, за да крадат коне и аз нямах никакво желание да се срещна с някой въоръжен до зъби боен отряд, без да имам достатъчно място за маневриране. Освен това, не исках Ктучик да разбере, че идвам. Зедар знаеше, че любимата ми алтернативна форма е вълчата и не беше изключено да е споделил това със своите нови приятелчета. Затова се скрих във високата трева недалеч от входа на пролома, свих се на кълбо и се приготвих да подремна.