Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Лицето на Джини просветна и тя каза:
— В началото на 1863 баща ми също е бил пленен край Стоунс Ривър, Мъфрийсборо. Служил е по тия места. След войната останал тук и се захванал със златотърсачеството. Не искал да се върне в Грийн Оукс и да натрапи на семейството си своя начин на живот. Всички го смятали за мъртъв, а това не е много справедливо, нали? А какво стана с теб после? С какво си се занимавал?
— Когато разбраха, че съм метис, решиха, че мога да им помогна в разрешаването на проблемите им с индианците. Работих като преводач, скаут, водач, телохранител и какво ли не още, но аз ти споменах за това онази вечер в лагера. След войната се занимавах със същите неща, но този път ми плащаха. Съгласих се да помагам на янките, защото исках да бъда свободен, да съм вечно в движение, да се науча да оцелявам. Преди две години се запознах с Уорън Търнър от Министерството на правосъдието. Той беше впечатлен от задачите, които съм изпълнявал, и ме покани да стана специален агент. Работата е вълнуваща и интересна. Преминах през много опасности, предизвикателства, постигнах много победи. Моите успехи ми донесоха уважение, признаването ми като личност, за което така дълго жадувах. Освен това ми харесваше, когато белите мъже бяха принудени да следват нарежданията ми й да поверят живота си и безопасността си в мои ръце. С Уорън станахме приятели. Той ми е началник. Изпратих му писмо с оставката си. Смятам да се върна в ранчото и да живея там, ако това те устройва, Джини. Скоро ще станеш моя жена. Един ден ранчото ще бъде наше.
— А какво ще стане с баща ми и сребърното находище?
Дълбоко в себе си Стоун вярваше, че богатството не е чак толкова важно за нея.
— Ако е жив, той би могъл да разработи сребърната мина. А ако е мъртъв, ти можеш да основеш компания, която да се заеме с добива на среброто. Ти спомена, че знаеш къде се намира находището и че земята е регистрирана на твое име. Така че никой не може да ти го открадне.
— Ако татко е мъртъв, съществува един проблем, с който трябва да се справим. Ако Клейтън Касиди има семейство, част от мината е тяхна. Татко каза, че Клейтън няма роднини, но бих искала сама да се уверя в това.
Думите й трогнаха Стоун и той се убеди, че тя е съвсем откровена с него.
— Ако са някакви далечни роднини, те едва ли заслужават това наследство. Ти ще имаш нужда от инвеститори, но за това ще говорим и ще мислим друг път. Късно е и трябва да спиш. Аз ще се измъкна тихо и ще потърся място, където да се настаня. Ще се видим утре вечер след срещата ти с Кинон.
— Ужасявам се от нея, но това може да ни помогне да научим нещо повече.
— В стремежа си да го заблудиш внимавай да не отидеш твърде далеч.
— Няма, не се притеснявай. Откакто напуснах Англия, разбрах колко опасни могат да бъдат среднощните тайни.
Стоун се молеше да настъпи по-бързо часът, в който да признае своята единствена тайна и дано тя да не бъде съкрушителна и за двамата. Не искаше да я сподели с Джини, защото това можеше да предизвика недоверие помежду им. Тя се нуждаеше от него и ако сега научи истинската причина за идването му в Колорадо, би могла да се обърне срещу него и да се озове в опасност. Кой знае, може би Мат е излъгал и нея, може да я е изоставил така, както е постъпил със семейството си в Джорджия. Когато тя разбере истината за своя баща, той трябва да бъде до нея.
— Обичам те, Джини. Каквото и да се случи, аз винаги ще бъда до теб.
Тя се сгуши в него.
— Обичам те, Стоун Чапман, Нямам търпение тази история да приключи и да започнем заедно новия си живот в Тексас.
— Ще се постарая това да стане много скоро.
— Нищо не може да ни раздели — прошепна тя и го целуна, без да подозира, че това кошмарно „нищо“ ще се изпречи на пътя им само след няколко часа.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Какво?
Джини дочу този вик, който идваше от стаята на Франк Кинон. До ушите й стигнаха приглушени гласове и сетне още един вик:
— Проклятие!
Чудеше се какво ли е предизвикало гнева на шефа й. „Дано не се е досетил коя съм“ — тревожно си мислеше тя. Безпокойството й нарасна, докато се мъчеше да долови още някоя дума, но така и не разбра за какво се говори в съседната стая. Погледът й се спря върху един опърпан златотърсач, който минавайки покрай нея, броеше златните монети в мръсната си шепа. Цялата в напрежение, тя чакаше да види дали той ще се обърне с лице към нея. Двама мъже от охраната минаха покрай стаята й и влязоха за няколко минути в кабинета на Франк.