Среднощни тайни

— Значи ти си внук на вожда? Ти трябва да се гордееш с произхода си, Стоун. Един ден ще кажем това на децата и внуците си.

— Татко е бил заловен от апахите и те са искали да го заменят само срещу оръжие и припаси, които да им помогнат в борбата с белите хора. Но татко доказал, че е добър войник и верен приятел и те му върнали свободата. Когато напуснал лагера им, той отвел мама със себе си. Тя му е била любовница почти тридесет години. Бен винаги е казвал, че не може да се ожени за нея, защото хората мразят индианците и се страхуват особено много от апахите и една такава женитба ще го съсипе. Винаги съм смятал, че е страхливец и слабоволев човек, но май сега започнах да го разбирам. Любовта и страстта карат човек да върши безразсъдни неща, ти поне ме научи на това. Аз те обичах и желаех, но се страхувах да ти го призная. Може би татко се е чувствал по същия начин, не е знаел какво го очаква. Откакто напуснах дома си, станах свидетел на двете враждуващи страни. Когато си замесен в някоя неприятна история, можеш да бъдеш сляп за действителността.

— Прав си, любов моя, но така ние се учим и израстваме като личности. Всички сме човешки същества, имаме слабости, допускаме грешки. Понякога си мислим, че проблемите ни са неразрешими, понякога сами ги правим още по-големи, за да си намерим извинение, че ги пренебрегваме… Как са избрали името ти? Толкова е необичайно.

— Мама ме е кръстила Стоун Троуър на името на дядо ми. Бен ме осинови, когато бях на десет години и запази първата част от името ми. Аз обичах баща си и имах доверие в него и съвсем до скоро вярвах, че той ме е измамил и изоставил. Смятах, че само е използвал мама и че се е отнесъл грубо към Стела, колкото и лоша да беше тя. А тя наистина беше зла жена, Джини. Останах в ранчото още няколко години, като се опитвах да го накажа, но това само причиняваше още повече мъка и на двама ни. На шестнадесет години избягах от къщи, защото исках да намеря себе си. Живях известно време при апахите и там придобих много от уменията на добрия войн. Но все пак чувствах, че мястото ми не е там. Аз не бях един от тях, а и не обичах непрекъснато да се бия, да нападам, да воювам. Върнах се в света на белите и се занимавах с най-различни неща, но все не можех да намеря мястото си. Пред мен стояха проблемите, които татко се бе опитвал да обясни на мен и на мама. Много от неприятностите, които преживях, се дължаха на това, че съм метис. Дори три години съм работил в охранителния отряд в Тексас, но отношенията с апахите съвсем се влошиха и аз не исках да убивам народа, към които принадлежеше майка ми, нито пък да ги тикам насила в някой мръсен и пуст резерват. Когато започна войната, реших, че тя ще ми помогне да избягам от проблемите си. Но през април 1863 година бях заловен от войници от армията на Севера. Не трябваше да се набутвам в тази война, тя нямаше място в моя свят. Но аз търсех нещо, нещо, което не разбирах до мига, в който срещнах теб, Джини Марстън — той я целуна и се усмихна. — Плениха ме в момент, когато се опитвах да спася един човешки живот. След дългите месеци на затвор и мъчения ме попитаха дали не искам да се призная за янки, да се запиша в армията и да замина на Запад. И така през юли аз поех пътя към един нов живот.