Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Вие често пътувате до Кулон. Веднъж, два, понякога три пъти месечно. Летището Кай Так… Ти! — извика и посочи с меча затворника отляво. — Ти се върна днес следобед. Снощи беше в Кулон. Снощи! Кай Так! Снощи на летището някой ни е предал! — Ораторът излезе от светлината на факлите и се закани на двамата ужасени затворници, коленичили на земята. — Привързаността ви към парите надхвърля предаността към нашата кауза — каза той бавно с вид на тъжен, но гневен патриарх. — Братя по кръв и братя по кражба. Във вашата алчност искахте парите ви да се умножат, както гризачите в някой помиен канал. Затова се потопихте в престъпните среди на Хонконг. Колко предприемчиво, колко доходоносно и безкрайно глупаво! Смятате, че тези среди са ни непознати или пък ние на тях? Мислите, че в даден момент интересите ни няма да се сблъскат? Или пък мислите, че те мразят предателите по-малко от нас?
Двамата завързани братя се строполиха на земята, после се изправиха на колене и усърдно заклатиха глави в знак на отрицание. Глухите им викове бяха горещи молби да бъдат чути, да им се разреши да се защитят. Ораторът се приближи към затворника отляво и така рязко дръпна въжето надолу, че то охлузи кожата му.
— Никого не сме предавали, велики господине! — изскимтя той. — Аз не съм предавал никого. Бях на Кай Так, да, но само като наблюдател в тълпата! За да гледам, велики господине! И гледката да ме изпълни с радост!
— С кого говори там?
— С никого, господине! О, да, с администратора, който потвърди полета за следващата сутрин, това беше всичко, господине! Кълна се в духовете на нашите предци. Моите и на моя по-малък брат.
— Парите. Какво ще кажеш за парите, които открадна?
— Не съм ги крал, велики господине. Кълна се! Вярвахме с гордите си сърца — горди от нашата свята кауза, — вярвахме, че можем да използваме парите за благото на истинския Китай! Всеки юан ще се върне на нашата кауза!
От тълпата избухнаха поредните обвинения, които сега се раздвоиха; едните бяха за предателство, другите за кражба. Ораторът вдигна ръце. Виковете бързо заглъхнаха.
— Нека да стане ясно веднъж завинаги — каза той бавно, но с все по-висок тон. — Онези от нашата разрастваща се организация, които биха позволили мисълта за предателство да се засели у тях, нека бъдат предупредени. Няма да проявяваме никаква милост — така както и към нас бяха безмилостни. Нашата кауза е чиста и свята и не търпи никакви петна върху себе си. Нека това да бъде ясно. Вие не знаете нито какви сме, нито къде се намираме. А ние сме навсякъде и никъде. Онези, които се съмняват и колебаят, са мъртви. Съдът на тези мръсни псета приключи.
Решението на съда излезе незабавно: виновни по първа точка, а вероятно и по втора. Присъдата: единият брат да умре, животът на другия да бъде пощаден и той да бъде ескортиран до Хонконг с цел връщане на парите. Самото изпълнение на присъдата беше старинен ритуал с името yi zang k, дословно „едно погребение“. На двамата бяха дадени закалени и остри като бръснач ножове. Мястото на схватката представляваше кръг с диаметър десет крачки. Двамата братя се изправиха един срещу друг и варварският ритуал започна, когато първият нападна отчаяно, а другият отстъпи крачка встрани и с един замах раздра лицето му.
Дуелът в кръга на смъртта, както и взривните реакции на публиката заглушаваха шума, който Борн вдигна, за да се придвижи по-бързо. Той се затича надолу, ниско приведен над храстите, проправяйки си път между дърветата, докато се озова на шест метра от дървото, до което стоеше убиецът. Трябваше да се приближи още, но първо бе длъжен да даде някакъв знак на Еко, че е тук.
Французина и последният от китайските затворници стояха от дясната страна на кръга, от двете им страни имаше по един пазач. Джейсън продължи напред, когато от тълпата дойде следващият взрив от похвали и обиди, отправени към „гладиаторите“. Единият беше нанесъл почти фатален удар с ножа си, но животът, на който искаше да сложи край, още не се предаваше. Борн бе на не повече от три метра зад Д’Анжу; той опипа земята наоколо и вдигна един паднал клон. Следващият рев на публиката заглуши звука от счупването му на две места. Обели кората от парчетата дърво и ги сцепи на по-малки пръчки. Прицели се и изпрати първата по целта, като се стараеше траекторията й да бъде ниска. Тя падна близо до краката на Французина. Джейсън хвърли втори път и сега пръчката удари Еко по прасците. Д’Анжу кимна два пъти, за да потвърди, че е разбрал. После направи нещо странно. Започна бавно да движи главата си напред-назад. Опитваше се да му каже нещо. Изведнъж левият крак на Д’Анжу се огъна и той се строполи на земята. Пазачът го хвана грубо и го изправи, но вниманието на мъжа беше погълнато от разиграващата се кървава битка.