Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
Еко отново поклати бавно глава и накрая погледът му спря върху убиеца, който беше изоставил мястото си до дървото, за да наблюдава схватката по-отблизо. После Французина извъртя глава в другата посока, докато погледът му спря на маниака с меча в ръка.
Д’Анжу се свлече отново на земята, но този път се помъчи сам да се изправи, преди да се е намесил пазачът. Когато успя, размърда слабите си рамене напред-назад. Борн пое дълбоко дъх и затвори очи, завладян от мъка, която можеше да си позволи само за миг. Съобщението беше ясно. Еко беше решил да се жертва, като по този начин щеше да осигури на Джейсън възможността да хване убиеца, а междувременно да убие вманиачения оратор. Травмите на Д’Анжу биха попречили на бягството и Еко го знаеше добре. В случая по-важен беше имитаторът… По-важна беше Мари. Еко жертваше живота си. Но смъртта на гнусния касапин щеше да е поне малка компенсация.
Оглушителен вик изпълни котловината и тълпата внезапно замлъкна. Борн извъртя глава наляво, където през пролука в редицата от наблюдатели се виждаше мястото на кървавата битка. Това, което съзря, беше така потресаващо, както и онова, което бе наблюдавал през изминалите минути на насилие. Месианският оратор беше забил меча във врата на единия от биещите се. Маниакът извади меча, окървавеното тяло се разтресе за последен път и издъхна. Министърът на убийствата вдигна глава и просто каза:
— Хирург!
— Да, господине — каза глас от тълпата.
— Прегледайте оцелелия. Преценете здравословното му състояние възможно най-точно. Предстои му пътуване на юг. Ако оставех това да продължи докрай, и двамата щяха да са мъртви и никога нямаше да намерим парите. А брата хвърлете в блатото заедно с останалите. Трапезата и на най-ненаситните птици ще бъде пребогата.
— Да, господине. — От тълпата излезе човек с черна чанта, влезе в кръга, а в същото време в далечния край се появи носилка. Всичко беше предвидено и нищо не бе забравено. Докторът заби инжекция с успокоително в ръката на стенещия окървавен брат, който беше изнесен на носилка от кръга на братската смърт. Като избърса меча си с нова копринена кърпа, ораторът кимна към двамата останали затворници.
Борн с изненада видя как китаецът до Д’Анжу кротко развърза китките си, след това се пресегна зад врата си и развърза уж стегнатата превръзка. Човекът се приближи до оратора и заговори с висок глас, като се обръщаше и към своя водач, и към тълпата.
— Той не казва нищо и не разкрива нищо, но китайският му е почти перфектен и имаше много сгодни случаи да ме заговори, преди пленниците да слязат от камиона. Тогава аз си свалих превръзката и обясних, че мога да направя същото за него. Той отказа. Упорит е и непоправимо храбър, но аз съм сигурен, че знае много и няма да иска да говори.
— Tong ku, tong ku! — От тълпата се разнесоха диви крясъци, настояващи за мъчения. Те бяха допълнени с указания, уточняващи областта на мъченията — тестисите му.
— Той е стар и болнав и ще изпадне в безсъзнание — настоя мнимият затворник. — Затова ще предложа следното, с позволението на нашия водач.
— Ако има шанс за успех, каквото пожелаете — каза ораторът.
— Ние му предложихме свобода срещу информация, но той не ми вярва. Дълго време е бил във връзка с марксисти. Предлагам на нашия упорит съюзник да го заведа до летището в Пекин и като използвам положението си, да му осигуря преминаването през паспортната проверка за следващия самолет до летище Кай Так. Всичко, което се иска от него, след като слезе от самолета, е да ми даде нужната информация. Възможно ли е по-голямо доверие? Ние ще бъдем сред врагове и ако е толкова обиден, единственото, което трябва да направи, е да повиши глас. Той чу и видя повече от всеки, който е избягал от нас. След време действително можем да станем съюзници, но първо между нас трябва да се установи доверие.
Ораторът проучи лицето на провокатора, след което премести погледа си върху Д’Анжу, който стоеше прав, гледаше през подутите си очи и слушаше безизразно. Тогава мъжът с окървавения меч се обърна на английски към убиеца, застанал до дървото.
— Предложихме на този дребен лъжец да спасим кожата му, ако ни съобщи къде да намерим неговия другар. Съгласен ли си?
— Французина ще ви излъже! — каза убиецът с характерен британски акцент и пристъпи няколко крачки.
— С каква цел? — попита ораторът. — Той ще запази своя живот и свободата си. За другите не го е грижа, цялото му досие доказва това.
— Не съм сигурен — каза англичанинът. — Двамата са работили във военна част, наречена „Медуза“. Той говореше за това през цялото време. Имали са правила, можете да ги наречете и кодове. Той ще ви излъже.