Петдесет нюанса сиво

- Яж, Анастейжа. Устните му оформяха еротични формички от името ми, езикът му бавно галеше всяка сричка.

Отворих уста и захапах. Клетката изчезна, ръцете ми бяха свободни. Протегнах ръка и го докоснах. Зарових пръсти в космите на гърдите му.

- Анастейжа.

„Не, не, остави ме".

- Хайде, бебчо.

„Не, искам да те докосна".

- Събуди се.

„Не! Моля те, остави ме". Отворих за секунда очи. Бях в някакво легло и някой душеше косата ми и прокарваше нос по ухото ми.

- Събуди се, бебчо шепнеше той. Гласът му се разля по вените ми като разтопен карамел.

Крисчън правеше отчаяни опити да ме събуди. Беше още тъмно. Другият Крисчън от съня ми все още ме преследваше. Исках да се върна при него, да докосвам гърдите му. „Защо ме буди сега? Секс ли иска? Посред нощ е. Поне така изглежда. О, дяволите да го вземат!"

- Време е за ставане, бебчо. Ще включа лампата на шкафчето. Гласът му беше тих.

- Не! ръмжах аз.

- Искам да посрещна изгрева с теб каза той и целуна лицето ми, клепачите ми, върха на носа ми, устата ми. Отворих очи.

- Добро утро, красавице каза той. Лампата светеше.

Изръмжах нещо.

- Не обичаш да ставаш рано усмихна се той.

Макар и объркана от светлината, свих очи и го видях, надвесен над мен, усмихнат и весел. Забавляваше се с моето мрънкане. ВЕЧЕ ОБЛЕЧЕН! В черно!

- Мислех, че пак искаш да правим секс промърморих с неохота.

- Анастейжа, аз винаги искам да правим секс и е така хубаво и така сгрява сърцето ми мисълта, че чувствата ни са взаимни каза той сухо и наранено.

Погледнах го, пак свих очи срещу светлината и видях, че все още е усмихнат. Слава богу!

- Разбира се, че искам да правим секс, но сега е много късно.

- Не е късно, рано е. Хайде, ставай. Излизаме. И ще си помисля за секса. Мисля, че засега ще го пропуснем.

- Сънувах такъв красив сън мрънках аз.

- Какво сънува? попита той търпеливо.

- Теб. Изчервих се.

- Какво правех този път?

- Опитваше се да ме нахраниш с ягоди.

Устните му помръднаха весело.

- Може да се наложи доктор Флин да поработи над този сън. Ставай и се обличай. Няма нужда да се къпем, може и после.

„Ние да се къпем! Ние?"

Седнах и чаршафът падна надолу. Бях гола. Той ме гледаше. Очите му бяха тъмни.

- Колко е часът?

- Пет и половина.

- Имам чувството, че е три.

- Нямаме много време. Оставих те да спиш до последно. Хайде.

- Мога ли да взема душ?

Той въздъхна.

- Ако влезеш за душ, ще искам да дойда с теб и знаем какво ще се случи. Денят ще замине. Хайде.

Беше развълнуван като малко момче! Толкова нетърпелив! Не можех да не се усмихна.

- Какво ще правим?

- Изненада е. Казах ти вече.

Какво ми оставаше да направя освен да се усмихна отново и да стана! Огледах се за дрехите си. Разбира се, всичко бе грижливо подредено на стола. Имаше и тесни мъжки боксерки „Ралф Лорън". Че какво друго! Мушнах се в тях, а той се смееше. Пак луксозното бельо на Крисчън. Още един трофей към безценната колекция, към колата, блакберито, аймака, черното му сако и книгите. Първо издание. Поклатих глава и пак ми стана неудобно от това безобразно пилеене на пари. Сетих се за една сцена от „Тес". Онази с ягодите. Дали това бе причината за странния ми сън? Не знам за доктор Флин, но дори Фройд би си помислил над случая, а в очакване някой да помисли можеше да умра, докато се опитвам да се разбера с господин Петдесет нюанса.