Петдесет нюанса сиво

- Всъщност не прошепнах.

- Не ти се нрави самата идея? опита се да ми подскаже той.

- Предполагам. Идеята, че изпитваш удоволствие, а не бива.

- Помня, че се чувствах по същия начин в началото. Отнема време да се настроиш психически, че всичко е в главата ти, и да свикнеш да приемаш удоволствието.

„И тогава е бил дете!"

- Винаги може да ползваш някой от кодовете, Анастейжа. Не забравяй това. И ако спазваш правилата, което запълва огромната ми нужда да контролирам нещата, да знам, че ти си в безопасност... тогава бихме могли да намерим начин да продължим напред.

- Защо изпитваш нужда да ме контролираш?

- Защото това задоволява моя потребност към нещо, което съм нямал в детството си.

- Значи е нещо като терапия?

- Не съм мислил за това по този начин. Но, да, в крайна сметка може би е това.

Това вече го разбирах. Това можеше да ни помогне.

- Но има и друго. В един момент казваш да не те предизвиквам, после казваш, че това ти харесва. Границата е много тънка и не е лесно да се следи.

Той ме изгледа, лицето му помръкна.

- Знам. Но засега се справяш успешно.

- Но каква цена плащам за това? Ръцете ми са винаги вързани.

- Обичам когато ръцете ти са вързани засмя се той.

- Не това имах предвид. И раздразнено го опръсках.

Той ме изгледа учудено, повдигнал вежда.

- Дали само ми се струва, или наистина ме изпръска?

- Да. Изпръсках те.

„Господи, познавам това изражение!"

- О, госпожице Стийл! Той ме сграбчи, придърпа ме върху себе си, водата се плискаше навсякъде по пода. Стига толкова приказки за тази вечер.

Стисна главата ми между дланите си и ме целуна. Дълбоко, страстно, влизаше в устата ми с езика си като господар в собствения си дом. Движеше главата ми, контролираше всяко мое движение. Това харесваше той. И беше много добър. Простенах. Всяка клетка в мен се възпламени. Пръстите ми в косата му. Опитвах се да го приближа до себе си, в себе си. Целувах го и с устните си, слети с неговите, казвах: „И аз те желая". Това беше единственият начин, който знаех. Той се изви рязко, хвана ме и ме сложи върху себе си на колене. Пенисът му бе под мен. Отдръпна се и ме погледна. Очите му, полупритворени, горяха от страст. Опитах се да се хвана за ръба на ваната, но той сграбчи ръцете ми, изпъна ги зад гърба ми и ги стисна там с една ръка.

- Сега прошепна и ме повдигна леко. Готова ли си? попита задъхано.

- Да казах и той бавно ме спусна надолу и ужасно бавно започна да ме изпълва, да ме завладява милиметър по милиметър... без да откъсва очи от мен.

Затворих очи и простенах, и се оставих на чувството, на възпламеняващата ме пълнота. Устните му бяха пълни, ярки. Наведох се и опрях чело в неговото.

- Моля те, пусни ми ръцете.

- Не ме докосвай каза умолително той, пусна китките ми и сграбчи хълбоците ми. Хванах се здраво за ръба на ваната и започнах да се движа бавно нагоре, после надолу, с отворени очи, впити в неговите. Той ме гледаше с разтворени устни, дъхът му бе секнал. Изглеждаше толкова... побъркващо. Телата ни бяха мокри, хлъзгави. Наведох се и го целунах. Той затвори очи. Внимателно повдигнах едната си ръка и я прокарах през косата му, без да откъсвам устни от неговите. Това беше позволено. Това му харесваше. И на мен ми харесваше. Продължавахме да се движим в синхрон. Хванах косата му, дръпнах главата му назад и вкарах езика си по-дълбоко. Ускорихме темпото. Стенех в устата му. Той започна да ме повдига нагоре и да ме спуска надолу все по-бързо и нетърпеливо. Отвръщаше на целувката ми. Бяхме две влажни усти, два търсещи езика, оплетени една в друга коси и сплетени тела. Чисто удоволствие... напълно поглъщащо. Усещах напиращия все по-бързо край. А водата ни обгръщаше в кръгове, като вихър на все по-трескавите ни движения... плискаше около нас. Водата бе огледало на всичко, което се случваше в мен и... не ми пукаше от нищо.