Петдесет нюанса сиво
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-655-330-0
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса сиво». Краткое содержание книги:
Обичах този мъж. Обичах страстта му и начина по който аз разбуждах тази страст. Обичах го за това, че бе прелетял толкова километри да ме види. И за това, че му пука за мен. Че не иска да ми се случи нищо лошо. Че го интересувам. Това беше най-пълната, най-неочакваната емоция, която бях изпитвала през целия си живот. Той беше мой и аз бях негова.
- Точно така, бебчо говореше задъхано той.
И оргазмът раздра тялото ми, турбулентен, страстен апогей, който ме погълна цялата. Крисчън ме сграбчи, притисна ме силно към себе си.
- Ана, мила Ана!
Това бе неговият див зов за помощ, който изкънтя в душата ми и помете цялото ми съзнание.
Лежахме и се гледахме, сиви очи в сини, лице до лице в голямото легло, голи, без да се докосваме. Просто лежахме и се обичахме с очи под тънкия чаршаф.
- Спи ли ти се? попита той загрижено.
- Не, не съм уморена.
Всъщност бях изпълнена с енергия. Беше толкова хубаво да лежим и да говорим. Не исках да спираме.
- Какво ти се прави?
- Говори ми се.
- За какво? усмихна се той,
- За разни неща.
- Какви неща?
- За теб.
- Какво за мен?
- Кой ти е любимият филм.
- Днес е „Пианото" засмя се той.
- Разбира се. Колко съм глупава. Такава тъжна, вълнуваща мелодия. Сигурна съм, че можеш да я свириш. Колко много неща умеете, господин Грей! Колко много постижения!
- А най-значимото сте вие, госпожице Стийл.
- Значи аз съм номер седемнайсет.
Той смръщи вежди в недоумение.
- Седемнайсет?
- Броят на жените, с които си... ами... правил секс.
Устните му се извиха, очите му грееха удивено.
- Не точно.
- Но ти каза петнайсет!
- Имах предвид броя на жените в Стаята с играчките. Мислех, че за това питаш. Не ме попита с колко жени съм правил секс.
- О! „Имало значи и... други. Колко?" Ванила ли?
- Не, ти си първото ми ванилово постижение. Той поклати глава все така усмихнат.
Какво му беше толкова смешно? И защо и аз се смеех като идиотка?
- Не мога да ти кажа бройка. Не си ги отбелязвам с пирон на стената или нещо от сорта.
- За колко става дума? Десетки, стотици... хиляди? Очите ми ставаха все по-широки при всяко покачване на бройката.
- Десетки. Да, десетки.
- Всичките ли бяха подчинени?
-Да.
- Престани да ми се подиграваш! Дори не успях да го кажа сериозно.
- Не мога. Забавна си.
- Забавна в смисъл на странна или забавна в смисъл, че те карам да се смееш.
- По малко от двете.
- Адски нагло е да го кажеш точно ти.
Той ме целуна по носа.
- Това, което ще ти кажа сега, Анастейжа, ще те шокира. Готова ли си да го чуеш?
Кимнах с широко отворени очи и тъпа усмивка.
- Има места във и около Сиатьл, където човек може да отиде и да практикува и да се научи на това, което вече зная и правя каза той.
- Какво? Не разбирах.
- Именно. Плащал съм за секс, Анастейжа.
- Не мисля, че това е за хвалба казах презрително. И да, прав беше, потресена съм. И сега ме е яд, че аз не мога да те шокирам с нищо.
- Беше ми обула бельото.
- И това те шокира?
-Да.
Моето друго аз направи овчарски скок на пет метра от земята.
- Не си обу гащи на вечерята с родителите ми.
- И това те шокира? -Да.
Оная скочи шест метра.
- Май бельото ми е силната част.
- Каза ми, че си девствена. Това беше най-големият шок, който съм преживявал.
- Да, лицето ти ставаше за реклама на „Кодак". Засмях се.
- И ми позволи да те обработя с нагайката.
- И това ли те шокира? -Аха.
- Мога да ти позволя да го направиш пак някой път казах с усмивка.
- О, така се надявам, госпожице Стийл. Този уикенд?
- Добре съгласих се срамежливо.
- Наистина ли?