Петдесет нюанса сиво

Спря и се зачуди дали да продължи.

- Освен, разбира се, с доктор Флин. И единствената причина да говоря с теб за това е, че искам да ми вярваш.

- Аз ти вярвам, но искам да те опозная по-добре. А винаги, когато искам да говорим, ти ме разсейваш. Има толкова много неща, които искам да знам.

- Господи, Анастейжа, какво повече искаш да знаеш? Кажи ми какво искаш да направя.

Очите му горяха и макар че не повиши тон, знаех, че едва овладява гнева си.

- Опитвам се да разбера. Ти си... загадка. Не съм срещала човек като теб. И съм благодарна, че ми казваш нещата, за които питам.

И тогава, може би заради коктейлите, разстоянието между нас ми се стори непоносимо голямо. Плъзнах се във водата и легнах върху него. Тялото му се изпъна от напрежение... и страх? Все едно щях да го ухапя. Как се обръща колелото! Моето друго аз го гледаше тихо и учудено.

- Не ми се сърди, моля те прошепнах настоятелно.

- Не ти се сърдя, Анастейжа. Просто не съм свикнал да водя такива разговори и да ме подлагат на такива разпити. Правя го само с Флин ис...Спря и се поколеба.

- С нея? Говориш за тези неща с нея? Опитах се да попитам с нормален глас и да не губя самообладание.

-Да.

- За какво говориш с нея?

Той обви раменете ми с ръце, облегна се на ръба на ваната и каза малко раздразнено:

- Не се отказваш никога, нали? За живота, за вселената, за бизнеса. Анастейжа, с госпожа Робинсън се познаваме от много години. Можем да говорим за всичко.

- За мен? попитах тихо.

- Да. Наблюдаваше всяка моя гримаса.

Захапах долната си устна в усилие да овладея внезапно надигналия се в мен гняв.

- Защо говориш с нея за мен? Помъчих се да не го кажа грубо, да не се държа като вкиснало се лигаво дете, но не успях. Трябваше да спра. Всичко това беше прекалено много за него. Подсъзнанието ми си бе сложило онова разкривено лице, изобразено на картината „Вик" на Едвард Мунк.

- Защото никога не съм срещал момиче като теб, Анастейжа.

- Какво значи това? Момиче, което не задава въпроси и не подписва автоматично договора ти?

- Не. Просто имам нужда от съвет.

- И приемаш съвети от Госпожа Педо? викнах аз. Явно само съм си мислила, че мога да се владея.

- Анастейжа, спри. Достатъчно каза той рязко и очите му се присвиха.

Това, което правех, бе, че се опитвах да карам кънки на лед и летях към пълен провал.

- Ще те напердаша. Нямам никакъв сексуален или емоционален интерес към нея. Тя е ценен приятел, мой бизнес партньор и толкова. Имали сме нещо, останало е в миналото. И това, което сме имали, е било само за мое добро, макар че прееба брака й. Но връзката ни като такава приключи много отдавна.

Не ми го побираше умът. И е била женена?! Как са успели да останат заедно толкова дълго?

- И родителите ти не разбраха нищо?

- Не. Вече ме пита и аз ти отговорих каза ядно той.

Разбрах, това беше: не можех да изкопча нищо повече, защото

го бях докарала до ръба и вече нямаше да може да контролира действията си.

- Свърши ли?

- Засега да казах.

Той видимо се отпусна.

- Добре. Сега е мой ред каза и ме погледна със стоманеносивите си студени очи. Така и не отговори на имейла ми.

Изчервих се. Страшно мразя вниманието да е насочено към мен. Не исках да говорим за мен. Може би той се чувстваше по същия начин, когато аз питах. Не беше свикнал с такова предизвикателство.

- Щях да отговоря, но ти се появи.

- И ти се иска да не бях. Изражението му отново беше безизразно и затворено.

- Не, не е така. Радвам се, че си тук.

- Добре. Усмихна се искрено и топло. И аз се радвам, че съм тук. Независимо от това, че трябваше да мина през този разпит. И така, след като за теб е допустимо да ме печеш на бавен огън, смяташ ли, че фактът, че съм прелетял цялото това разстояние да те видя, ти осигурява някакъв дипломатически имунитет? Не ми минават такива, госпожице Стийл. Искам да знам истината. Искам да знам как се чувстваш и какво чувстваш.

„О, не..."

- Казах ти, че се радвам, че си тук. Благодаря, че дойде. Оценявам, че си минал цялото това разстояние заради мен казах много тихо.

- Удоволствието е изцяло мое. Очите му светнаха и той се наведе и ме целуна нежно. Тялото ми автоматично се пробуди.

Водата беше все още топла, цялата баня в пара. Той спря и се отдръпна.

- Не, мисля, че ми е нужно повече от това, нужни са ми отговорите на някои други мои въпроси преди да правим каквото и да е.

Повече от това? И искаше отговори. За какво? Нямах тайно минало, нямах ужасяващо детство. Какво повече искаше, след като знаеше всичко за мен?