Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли — каза Лили, полюляваики обутите си в ботуши крака, — трябва да отбележа, че очаквах нещо малко по-… вълнуващо. Не толкова учрежденско. — Тя сбръчка нос.
Мая въздъхна и се огледа наоколо. Лобито на участъка беше пълно с върколаци и вампири, вероятно за първи път, откакто беше построено. Имаше купчини листове с данните за връзка на всички по-важни долноземци, които бяха успели да изкопаят, измолят и задигнат (оказало се бе, че вампирите имат забележителни архиви за това, кои къде властва), и сега всички бяха на телефони и пред компютри — звъняха и пращаха съобщения и имеили на главите на кланове и глутници, и на всеки магьосник, когото успееха да намерят.
— Слава богу, че при феите властта е централизирана — каза Бат. — Един Двор на феите и един — на тъмните феи.
Лили се подсмихна.
— Земята под хълма се простира надалеч — каза тя. — Дворовете са онова, с което ние можем да се свържем на този свят, нищо повече.
— Е, този свят е онова, което ни вълнува в момента. — Мая се протегна и разтърка тила си. Цял ден беше звъняла по телефона и изпращала съобщения и имеили сама и беше изтощена. Вампирите се бяха присъединили към тях едва след залез-слънце и се очакваше да работят до сутринта, докато върколаците спяха.
— Нали сте наясно какво ще стори с нас Себастиан Моргенстърн, ако спечели? — Лили обходи претъпканото помещение със замислен поглед. — Съмнявам се, че ще прости на когото и да било, обърнал се срещу него.
— Може би първо ще ни убие — каза Мая. — Но той, така или иначе, ще ни убие. Знам, че вие, вампирите, обичате здравия разум и логиката, и добре премислените съюзничества, но Себастиан не деиства така. той иска да изпепели този свят. Нищо друго.
Лили изпусна струйка дим.
— Е, това би било доста неприятно, като се има предвид какво изпитваме към огъня.
— Не си размислила, нали? — Мая се опита да не позволи в гласа и да се промъкне тревога. — При предишния ни разговор изглеждаше много сигурна, че трябва да се опълчим срещу Себастиан.
— Вървим по много тънка и много опасна линия, това е всичко — каза Лили. — Чувала ли си израза: "Когато котката я няма, мишките танцуват"?
— Разбира се. — Мая хвърли поглед към Бат, които мрачно измърмори нещо на испански.
— В продължение на стотици години нефилимите спазваха правилата си и се грижеха и ние да го правим — продължи Лили. — И по тази причина мнозина ги мразят. Сега са се скрили в Идрис и не можем да се преструваме, че долноземците няма да се възползват от някои… преимущества на отсъствието им.
— Като например да могат да ядат хора? — попита Бат, прегъваики парче пица надве.
— Не става дума само за вампирите — заяви Лили студено. — Феите обичат да дразнят и измъчват хората; единствено ловците на сенки ги спират. Отново ще започнат да крадат човешки бебета. Магьосниците ще продават магията си на онзи, който им предложи най-висока цена, като…
— Магически проститутки? — И тримата вдигнаха изненадано глави. Малкълм Феид се беше появил на прага и отърсваше бели снежинки от бездруго бялата си коса. — Това щеше да кажеш, нали?
— Не. — Лили очевидно бе хваната неподготвена.
— О, говори каквото си искаш. На мен ми е все едно — каза Малкълм жизнерадостно. — Нямам нищо против проституцията. Тя движи цивилизацията. — той свали палтото си. Отдолу бе облечен с обикновен черен костюм и износен тренчкот; у него нямаше и помен от искрящия еклектизъм на Магнус. — Чудя се как вие, хора, понасяте снега.
— Ние хора? — Бат настръхна. — Върколаците ли имаш предвид?
— Жителите на Източното краибрежие — обясни Малкълм. — Кои би го търпял, ако може да го избегне? Сняг, град, дъжд. Бих се преместил в Лос Анджелис само за една наносекунда. Знаете ли, че това е истинска мярка за време? Една милиардна част от секундата. Нищо не можете да направите за една наносекунда, не и наистина.