Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
Лоркан изви врат, за да погледне лицето на Елин. Тя присви очи насреща му.
– Къде е Ключът на Уирда?
Елин се напрегна и Роуан я предупреди с поглед да не говори, да не предизвиква Лоркан.
– Не е у нас – отговори той вместо нея.
Помрачение – безпределно, апокалиптично помрачение се спусна пред очите му.
Точно както искаше воинът полуелф. Точно както векове наред го беше гледал да манипулира враговете си. Затова Роуан укроти гнева си. Или поне опита.
– Толкова лесно мога да ти прекърша вратлето – рече Лоркан, прокарвайки нос по едната страна на шията ù. Елин се скова. Дързостта му накара Роуан да ослепее от животински бяс. Едва успя да потисне и него, когато съперникът му прошепна до кожата ù: – Много повече ми харесваш, като държиш мръсната си уста затворена.
– Ключът не е у нас – повтори Роуан.
Щеше да убие Лоркан по метод, който само безсмъртните владееха – бавно, зловещо, изобретателно. Страданието му щеше да е неистово.
– Ами ако ти кажа, че се бием на една и съща страна? – подхвърли Лоркан.
– Аз ще ти кажа, че Майев зачита само една страна – своята.
– Не съм тук по заповед на Майев.
Роуан почти чуваше думите, които Елин се мъчеше да укрие в съзнанието си.
Лъжец. Скапан лъжец.
– Тогава по чия? – попита Роуан.
– Ничия. Просто си тръгнах.
– Щом сме на една и съща страна, защо не свалиш шибания нож? – изръмжа Роуан.
Лоркан се изсмя.
– Не искам принцесата да се разлае. И двамата трябва да чуете онова, което имам да казвам. – Роуан зачака, възползвайки се от всяка секунда да прецени ситуацията, шансовете им. Лоркан най-сетне поотдалечи острието от врата на Елин. Струйка кръв потече върху костюма ù. – Допусна най-фаталната грешка в краткия си, жалък, смъртен живот, когато даде онзи пръстен на Майев.
През мъглите на гибелното си спокойствие Роуан усети как кръвта се изцежда от лицето му.
– Постъпи глупаво – продължи Лоркан, без да отпуска хватката си около кръста на Елин. – Трябваше да се досетиш, че не е просто някоя сантиментална глупачка, чезнеща по загубената си любов. Останаха ù предостатъчно от вещите на Атрил, защо да настоява толкова за пръстена му? Пръстена му, а не Голдрин?
– Стига си шикалкавил и изплюй камъчето.
– Но аз толкова се забавлявам.
Роуан стегна гнева си така силно, че се задави с него.
– Пръстенът – подхвана отново Лоркан – не беше семейно наследство на Атрил.
И знаете ли кой го уби – тя. Искаше ключовете и пръстена, а той отказваше да ù ги даде, затова му взе живота. Докато двамата се бореха, Бранън открадна артефактите, като скри пръстена заедно с Голдрин, а ключовете донесе тук. Не се ли зачуди какво прави пръстенът в ножницата? Меч за изтребване на демони... и пръстен с подобни сили.
– Ако Майев се кани да избива демони – заяви Роуан, – нямаме намерение да я спираме.
– Пръстенът не ги убива. Просто силата им няма влияние върху носителя му.
Изкован е не от кого да е, а от самата Мала. Валгите не можеха да посегнат на Атрил, докато го носеше.
Елин ококори очи още повече и мирисът на страха ù премина в нещо много по-дълбоко от инстинкта за самосъхранение.
– Носителят на пръстена – продължи Лоркан с усмивка заради мириса на ужас около нея – никога не може да бъде поробен от Камъните на Уирда. Ти ù подари собствената си неуязвимост.
– Това не обяснява защо си напуснал кралството?
Лицето на Лоркан се стегна.
– Тя уби любовника си за онзи пръстен и Ключовете. Готова е на много по-лошо да си ги върне сега, когато отново са на игралната дъска. А получи ли ги...
Кралицата ми ще се провъзгласи за бог.
– Е, и?
Ножът оставаше твърде близо до гърлото на Елин, за да рискува нападение.
– Това ще я съсипе.
Гневът на Роуан секна за миг.
– Искаш да намериш Ключовете... за да ги опазиш от нея.
– Искам да ги унищожа. Ти ми дай твоя Ключ на Уирда – каза Лоркан, отваряйки юмрука, който досега притискаше в корема на Елин, – а аз ще ти дам пръстена.
И в шепата му наистина блестеше познатият златен пръстен.
– Как изобщо си жив? – удиви се Роуан. – Ако си откраднал пръстена и си избягал, вече щеше да те е убила.
Това беше капан. Хитроумен капан.
– Прекалено бърз съм.
Значи Лоркан в действителност бягаше от Вендлин. Но и това не доказваше нищо.
– Останалите...
– Никой от тях не знае. Допускаш, че бих им поверил такава тайна?