Кралица на сенките

Роуан се отправи директно към спалнята им.

Тя го последва, но той влезе в банята и затвори тихо вратата след себе си.

След малко се чу бълбукане на вода. Пълнеше ваната.

Добре прикриваше гнева си, но... никога не го беше виждала така разярен.

Въпреки това прочете и ужас по лицето му. А толкова ù стигаше да овладее собствения си страх, докато във вените ù бушуваше див пожар. Беше опитала – проклятие, беше опитала – да се измъкне от хватката на Лоркан, но... Роуан имаше право. Без магия не можеше да мери сили с него.

Щеше просто да я убие.

Ала през цялото време в главата ù се бяха блъскали само мисли не за кралството, не за трудностите пред нея, а за страха в очите на Роуан.

И колко ще е жалко, ако така и не разбере... ако не му признае...

Елин почисти врата си в кухнята, отми малкото кръв от костюма си и го закачи във всекидневната да съхне. После нахлузи една от ризите на Роуан и си легна. Почти не чуваше плискане на вода. Вероятно просто лежеше във ваната, загледан в нищото с онова празно изражение, което носеше на лицето си, откакто Лоркан бе свалил ножа от врата ù.

Минаха минути и Елин пожела лека нощ на Едион, чийто отговор проехтя през стените. Накрая вратата на банята се отвори и Роуан се появи сред облаци пара, преметнал кърпа ниско през ханша си. Очите ù погълнаха мускулестия му корем, мощните му рамене, но...

Колко празни изглеждаха очите му.

Тя потупа леглото.

– Ела тук.

Той остана на мястото си, загледан в ранения ù врат.

– И двамата сме експерти в цупенето, така че ти предлагам едно споразумение: хайде да поговорим като уравновесени, разумни хора.

Роуан закрачи към леглото, без да я погледне, седна до нея и се опъна върху одеялата. Елин дори не го укори, задето мокри чаршафите ù, нито пък спомена, че можеше да отдели половин минута да се облече.

– Май забавленията приключиха – отбеляза тя, облегна глава на юмрука си и го погледна отвисоко. Той се взираше безизразно в тавана. – Вещици, мрачни владетели, елфически кралици... Ако оцелеем, ще си направя една дълга, дълга почивка.

Очите му студенееха.

– Не ме отблъсквай – прошепна тя.

– Никога – отвърна Роуан. – Това не е... – Той потри очите си с палец и показалец. – Тази вечер те предадох.

Думите му бяха тих шепот в мрака.

– Роуан...

– Лоркан се добра достатъчно близо до теб, че да те убие. Ако беше друг враг, можеше да си мъртва вече. – Той въздъхна треперливо, сваляйки ръката си, и леглото простена под него. Суровата емоция по лицето му я накара да прехапе устна. Никога... никога не ù се беше показвал в такъв вид. – Предадох те. Заклех се да те защитавам, а тази вечер те предадох.

– Роуан, всичко е наред.

– Нищо не е наред.

Той стисна рамото ù с топла ръка и я обърна по гръб. После се провеси над нея и я погледна в очите.

Усещаше тялото му като колосална, непоклатима сила над своето, но смъртният страх още не беше напуснал лицето му.