Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Предполагам, Карлос, че си въвлякъл и Abuela в тази работа.
„Възмущение. Няма спор. Нарича ме Карлос единствено когато е ядосан или възмутен от нещо, което съм направил“.
— Говорих с нея преди около час. Казах ѝ, че ще проведа една среща, затова я помолих да не ходи.
Фернандо не отговори.
— Пистата не се вижда от пътя — продължи да обяснява Чарли. — Никой няма да разбере, че става нещо необичайно. Освен това ще ни чакат агенти от Тайните служби.
Фернандо го погледна вбесен, но премълча.
— А когато се върнеш, не трябва да позволяваш на никого да припарва до ранчото.
— И колко време ще продължи това? — попита с леден глас Фернандо.
— Колкото се налага — отвърна Кастило. — Фернандо, нямаме представа кои са тези хора, но предполагаме, че имат достъп до данните от кредитните карти, хотелските регистри, всичко. Господи, Хауърд Кенеди дори знае къде се намирам, когато използвам мобилния си телефон! В мига, в който някой от семейство Мунц използва кредитна карта, за да се регистрира в хотел, мръсниците ще научат. В ранчото няма да им се налага да използват кредитни карти. Когато искат да говорят с полковник Мунц, ще ги свързват момчетата от Тайните служби или ще използват радиото на „Делта Форс“. Никой няма да ги открие, защото ще бъдат невидими. Ако предложиш по-подходящо място, готов съм да те изслушам.
Фернандо поклати глава и вдигна примирено ръце.
— Тази работа никак не ми харесва, Карлос.
Кастило погледна часовника.
— Сега е осем и единайсет — каза той. — Ако всичко мине по план, ще се случи следното: през следващите няколко минути ще звънне Солес, за да каже, че се е срещнал с Артигас на терминала на ферибота. След това — предполагам към осем и половина — ще позвъни Юнг, за да съобщи, че сеньора Мунц и момичетата са взели такси от „Юнисентър“ и пътуват към терминала. Четирийсет и пет минути по-късно — към девет и петнайсет — би трябвало да позвъни Артигас, за да ни успокои, че са пристигнали живи и здрави и се качват на ферибота. Петнайсет минути по-късно някой от тях ще звънне, за да каже, че фериботът е отплавал. А приблизително три и половина часа по-късно Юнг или Артигас ще ни кажат, че са вече в Монтевидео и пътуват към хотел „Белмонт Хаус“ в Караско. Тогава вече можем да си легнем, без да се притесняваме за нищо.
— А къде ще си легнем, Чарли? — попита Торине.
— Ти, аз и Фернандо отиваме във „Фор Сийзънс“. Няма начин да вземем Макс там, Ерик, което означава, че вие с Шандор оставате тук.
— Има само една стая, предвидена за гости — поясни Сиено. — Поне е с две двойни легла.
— Макс е бил в най-добрите хотели в Европа — заяви предизвикателно Кочиан.
— Сигурен съм, че много хора са забелязали този факт — отвърна спокойно Кастило. — Въпросът не подлежи на обсъждане.
— А какво ще ям? — попита Кочиан.
— Точно за това мислех — отвърна Чарли. — Очевидно е, че не можем да отидем на ресторант. Какво ще кажете да поръчаме храна? Как се казваше онова заведение до посолството?
— „Рио Алба“ — напомни му Сиено.
— Какво ще кажете да им позвъним, след като Сантини се обади, и да им поръчаме дванайсет lomo със салата, papas Provenzal и да накараме Сантини и Солес да ги донесат, когато идват насам? Почти на път им е.
— Става — съгласи се Торине.
— Lomo — повтори, Кочиан, без да крие недоволството си. След това добави на унгарски: — Предполагам, това е някое местно ястие. И какви са тези papas provenzal?
— А, да, поискай кокали за Макс — продължи Кастило, без да му обръща внимание. — И две бутилки вино.
— Виното в тази страна става ли за пиене? — попита Кочиан.
— Ще го одобрите, господин Кочиан — отвърна Сиено на унгарски. — А говеждото е най-доброто на света. Lomo е филе миньон. В „Рио Алба“ са по половин килограм. Papas Provenzal са пържени картофи с магданоз и така нататък.
— Ти защо не си ми казал досега, че говориш унгарски? — попита Кочиан.
— Мислех, че всички знаят — отвърна сериозно Сиено. — Поне подполковникът знае.
Кочиан забеляза усмивката на Шандор Тор.
— Смешно ли ти се струва, Шандор? — попита Кочиан.
— Май на всички им е смешно, господин Кочиан — отвърна Тор.
Мобилният на Кастило започна да вибрира.
— Hola?
— Току-що предадох документите на Артигас — заяви направо Тони Сантини. — Да останем ли, докато автобусът тръгне?
— Няма нужда, Тони — отвърна след малко Кастило. — Страх ме е да не те познае някой. Когато Юнг пристигне, веднага ще проличи, че не е аржентинец. За Солес и Артигас няма проблем. Затова предай на Солес да остане, а след това да вземе такси.