Ловците

— На млади години пилотирах „В–29“ — започна да разказва Торине. — Вече не помня точно колко курса по ядрена физика съм изкарал, но съм сигурен, че нито една ядрена бомба не може да се побере в куфарче.

— В куфарче — не, но в куфар — обади се спокойно Сиено — като нищо. В Агенцията има хора, които разправят, че агент на име Сунев…

— Кой? — прекъсна го Кастило.

— Сунев — повтори Сиено. — Руски дезертьор. Забравих му първото име, може и никога да не съм го знаел.

— Да не би да става въпрос за полковник Пьотр Сунев от КГБ? — намеси се учтиво Кочиан.

— Същият — потвърди Сиено.

— Чувал ли си за този тип, Ерик? — попита Кастило.

— Попадах на името му няколко пъти. Той е приятел на твоя добър приятел господин Певснер.

— Искам да ми разкажеш, Ерик, но нека първо разбера какво разправят в Агенцията.

— Сунев е давал показания пред комитет, сформиран от Конгреса — гледал съм записите поне десет пъти; беше с черна торба на главата, за да не може никой да го познае. Това беше преди пет, може би преди шест години. Той каза, че през Студената война получил назначение — бил шпионин в съветската мисия в ООН — да открие места в страната, където могат да се спуснат оръжия, включително САБД и необходимата комуникационна екипировка, с която да бъдат задействани. От отговорите му не стана ясно дали са спуснати или не.

— Агенцията повярва ли му? — попита Торине.

— Какво е САБД? — прекъсна ги Фернандо.

— Куфарче с ядрено устройство — уточни Сиено. — Руснаците ги наричат специални атомни боеприпаси за диверсии.

— Добре, да се върнем на основното — предложи Кастило. — Как изглежда САБД?

— „Ри–239“ прилича на куфарче — обясни Сиено. — Малко куфарче, но по-голямо от онези, които хората използват всеки ден. — Показа с ръце и продължи: — Има още едно — забравих номенклатурата — то е разделено на две части, всяко е колкото чекмедже. Може да произведе взрив от десет до двайсет килотона. Малката е с мощ три до пет килотона.

— Значи агенцията вярва, че той е скрил оръжието в Щатите, така ли? — попита Торине.

— Не е казал, че ги е скрил, полковник — поправи го Сиено. — Хлъзгав е като риба. Каза само, че му е било поръчано да намери подходящи места, където да бъдат спуснати. Някои хора в Агенцията му вярват.

— А някой вярва ли, че бомбите са скрити в Щатите? — попита Кастило.

— Има и такива — потвърди Сиено.

— Той къде е сега? — попита Кастило. — Много ми се иска да си поговоря с него.

— Най-вероятно в Москва — отвърна Сиено. — Агенцията му направи нова самоличност — той стана латвиец, преподаваше източноевропейска история в „Гринел“, докато един хубав пролетен ден през 2000 година изчезна заедно със семейството си.

— Изчезнал ли? — възкликна Кастило. — Не е ли бил под наблюдение?