Кралят на петрола

— А вие как успяхте да избягате?

— С помощта на малко джобно ножче, което нихорасите не бяха забелязали. Вярно, че ръцете ни бяха вързани, но въпреки това един от моите двама другари успя да бръкне в джоба ми, да извади ножчето, да го отвори и след като сряза моите ремъци, можах и аз да освободя ръцете му.

Минута-две Големият гръм гледа замислено пред себе си, после бързо вдигна глава и попита:

. — И по-нататък?

— След това бързо скочихме на крака и се втурнахме към конете. Възседнахме първите три животни, които ни се изпречиха, и препуснахме.

— Преследваха ли ви?

— Да, но не ни догониха.

— Защо освободихте само себе си, а не помислихте и за другите?

Това беше опасен въпрос, при който Нитзас-ини отправи пронизващ поглед към Краля на петрола. Гринли разбра, че в този момент трябва много да внимава, и отговори:

— Защото нямахме време. Един от пазачите забеляза, че се размърдахме. Приближи се към нас. Естествено, че в такъв случай не ни оставаше нищо друго, освен незабавно да си плюем на петите.

Той си помисли, че обясненията му са напълно достатъчни, и ето защо не успя да прозре коварството, скрито в следващия въпрос на вожда:

— Ножчето все още ли е у теб?

— Да.

— Лежахте ли близо до другите пленници?

— Да.

Далеч по-добре щеше да е, ако беше казал «не», но вече нямаше как, защото бе потвърдил тъкмо обратното. Той започна да подозира каква цел преследваше Големия гръм и ето че в момента вождът с много суров глас каза:

— Ако не бяхме пушили с вас лулата на мира, щях да заповядам да ви вържат с ремъци!

— Защо? — изплашено попита Гринли.

— Защото сте или лъжци, или подли страхливци.

— Не сме нито едното, нито другото.

— Мълчи! Или сега ни лъжете, или сте се отнесли към другите пленници като истински мерзавци.

— Нямахме възможност да ги спасим!

— О, имали сте! А дори и друго да ви е било невъзможно, то си могъл поне да дадеш ножчето на човека, който е лежал най-близо до теб.

— Времето ни беше съвсем недостатъчно.

— Не лъжи! Дори и да си прав, тогава би трябвало да надхитрите нихорасите. Докато са ви преследвали, сте могли тайно да се върнете и да освободите пленниците.

— Беше невъзможно. Ако са ни преследвали двайсет или трийсет души, в лагера са останали другите двеста и седемдесет.

Едва бе изрекъл тези думи и вече съжаляваше. И наистина незабавно се разбра, че е направил голяма и непростима грешка, понеже вождът го попита:

— Значи нихорасите са триста, така ли?

— Да.

— Виждаш, че ние сме много повече от тях и въпреки това преди ни каза, че били далеч по-многобройни от нас. Внимавай, езикът ти е раздвоен!

— Не бях преброил точно воините ти — оправда се Гринли.