Кралят на петрола

— Чувал съм, че Великия гръм е справедлив и мъдър предводител. Той сигурно няма да се отнесе враждебно към воини, дошли при него, за да спасят и него, и хората му.

— Вие ли ще ни спасявате? — попита вождът и погледът му отново се плъзна презрително по фигурите на тримата. — Но този, който ще спасявате, трябва преди всичко да се намира в опасност.

— Точно такъв е случаят.

— Тогава ми кажи от каква опасност се каните да ни избавите!

— Опасността идва от нихорасите.

— Пфу! — възкликна вождът и направи пренебрежително движение с ръка. — Нихорасите са мъже, които ще смажем!

— Ти си мислиш така, но те далеч ви превъзхождат по численост.

— Дори да са десет пъти по сто пак ще ги унищожим, защото един навах струва колкото десет нихораси взети заедно. И вие искате да ни помогнете, вие, дето нямате никакви оръжия? Само някой страхливец може да позволи да му вземат пушката.

Тези думи бяха обида. Ако Краля на петрола я преглътнеше, наистина щеше да мине за страхливец и понеже това му беше съвсем ясно, той разгневено отговори:

— Дойдохме, за да ви направим добро, а ти ни отвръщаш с обидни думи, така ли? Незабавно си тръгваме.

Той се приближи до коня и си даде вид, че иска отново да се метне на седлото. Но вождът скочи на крака, повелително протегна ръка и извика:

— Насам, воини на навахите! Не позволявайте на тези бледолики да направят и крачка оттук!

На вика му незабавно се притекоха индианците и след като заобиколиха белите от всички страни, той продължи:

— Да не мислите, че при нас всеки може да идва и да си отива когато си поиска, също както прерийният заек влиза в дупката си и излиза от нея? Намирате се в ръцете ни и няма да напуснете това място, преди да съм ви разрешил. При първата крачка, която направите без съгласието ми, куршумите на моите хора ще ви повалят!

Думите на вожда прозвучаха заплашително, а и положението изглеждаше не по-малко заплашително, тъй като не една и две пушки се насочиха към тримата. Но и този път Краля на петрола успя да прикрие тревогата си. Той свали крака си от стремето и ръката от седлото, а после с възможно най-спокойния глас каза:

— Както искаш! Разбирам, че сме във ваша власт и трябва да се подчиним, но и с всичките си пушки няма да ни принудите да ви съобщим вестта, която искахме да ви донесем.

— Вестта ли? Знам я.

— Не я знаеш.

— Пфу! Искахте да ми кажете, че онези песове нихорасите са изровили бойната секира срещу нас.

— Не. Не е необходимо да ти го казваме, понеже ти вече го знаеш.

— Тогава сте искали да ми съобщите, че са тръгнали от вигвамите си. Но и за това нямам нужда от вас, защото съм изпратил съгледвачи, а те ще ме уведомят навреме.

— Ето тук се лъжеш. От твоите съгледвачи не можеш да получиш никаква вест.

— Защо?

— Защото са пленени.

— Пленени? От кого?

— Именно от нихорасите.

— Това е лъжа! Избрах най-опитните и най-умните мъже, на които и през ум няма да мине да се оставят да ги заловят. Прозирам те. Отгатнах всичките ти мисли!