Кралят на петрола
- Автор: Май Карл
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Кралят на петрола». Краткое содержание книги:
— Тъй ли? Нима си толкова умен, че да можеш да надникнеш там, където се таят мислите ми?
— Да. На теб ти е известно, че винаги се изпращат разузнавачи, и можеш да се досетиш, че и ние сме постъпили така. Затова говориш за нашите съгледвачи, без да знаеш каквото и да било за тях.
— Тъй ли мислиш? За вас наистина щеше да е по-добре, ако не се беше случило онова, което знам. Ще ти покажа в какво голямо заблуждение си изпаднал. Ти си изпратил десет съгледвачи, предвождани от Касти-тине. Така ли е, или не е?
— Уф! Така е — учудено призна вождът.
— Тогава слушай по-нататък! Касти-тине беше застрелян заедно с още един воин…
— Уф, уф! Кой го застреля?
— Мокаши, вождът на нихорасите. Другите осмина бяха пленени също като нас.
— Също като вас ли? И вие ли бяхте в ръцете на нихорасите?
— Да. Успяхме да избягаме, но без оръжията си, защото ни бяха взети. Затова пристигнахме тук с голи ръце. И поради тази причина ти ни взе за страхливци. Как ще наречеш тогава собствените си разузнавачи, които също бяха принудени да предадат оръжията си, но нямаха необходимата съобразителност и енергия, за да намерят начин да избягат?
— Уф, уф, уф! — възкликна вождът. — Съгледвачите ми пленени, а Касти-тине застрелян! Това изисква отмъщение! Трябва незабавно да тръгнем и да нападнем тези песове нихорасите. Ние…
Той беше извънредно силно възбуден, което съвсем противоречеше на обичайното индианско спокойствие, и понечи да влезе в шатрата, за да вземе оръжията си. Но Волф, който до този момент беше мълчал, го хвана за ръката и каза:
— Стой, почакай! Трябва да разбереш къде се намират нихорасите, щом искаш да ги нападнеш. Тези мъже ще ти обяснят. Те знаят и други, далеч по-важни неща.
— По-важни ли? — попита вождът и се обърна. — Какво ли може да е по-важно от това, че Касти-тине е мъртъв и нашите разузнавачи са пленени!
— Ши Со също е в плен!
— Ши…
Вождът се опита да изрече цялото име на сина си, обаче устните му промълвиха само първата сричка. После той замръзна на мястото си, сякаш се вкамени, и само неспокойните му очи показваха, че все още е жив. Воините му се забутаха един друг, пристъпвайки все по-напред, но никой от тях не издаде нито звук. Краля на петрола разбра, че трябва да използва именно този миг, и с ясен и силен глас каза:
— Да, така е. И Ши Со е пленен. Той ще умре на кола на мъченията.
— А също и моят племенник Адолф, пристигнал заедно с него от Германия, е в ръцете на нихорасите — добави Волф.
При тези думи самообладанието на вожда се възвърна. След като се опомни, той си каза, че е под достойнството му да позволи на околните да разберат колко дълбоко го е засегнала тази вест. Затова той си наложи външно да изглежда спокоен и попита:
— Ши Со е пленен? Сигурен ли си?
— Напълно — отговори Краля на петрола. — Не само че лежахме вързани наблизо, но дори разговаряхме с него и с всичките му придружители.
— Какви хора има заедно с него?
— Един негов млад приятел на име Волф, няколко немски семейства, изселили се от Германия, както и цяла група от прочути уестмани, за които сигурно няма да повярвате, че са се оставили тъй лесно да ги пленят.
— Кои са тези мъже?
— Олд Шетърхенд…
— Олд Шетър… Уф, уф!
— Освен това Винету.
— Най-великият вожд на апачите! Уф, уф, уф!
— Сам Хокинс, Дик Стоун, Уил Паркър, Дрол, Хобъл Франк, а това са несъмнено все хора, които ти едва ли ще причислиш към страхливците.
Наоколо се разнесоха силни викове на удивление, та дори и на уплаха, а това даде на вожда време да се овладее, тъй като самообладанието му отново се канеше да го напусне. Той разблъска хората, изпречили се на пътя му, и се втурна в шатрата си. Отвътре се чу гласът му, както и гласът на жена му, после двамата излязоха навън и жената извика:
— Нима е възможно? Истина ли е? Синът ми е попаднал в ръцете на нашите врагове нихорасите?
— Да — отговори Краля на петрола.
— Тогава трябва бързо да го спасим! Разправи ми всичко каквото знаеш, и ми кажи къде са враговете ни! Не бива да се бавим. И тъй, хайде, започвай, говори!
Естествено като жена тя съумяваше далеч по-малко да овладее вълнението си, отколкото вожда. Тя хвана Гринли за ръката и го разтърси, сякаш по този начин можеше да ускори получаването на тъй желаните сведения. А Краля на петрола й отговори спокойно:
— Да, наистина дойдохме да ви уведомим за всичко станало, обаче вождът ни посрещна като врагове, тъй че сега предпочитаме да запазим за нас каквото знаем.
— Куче! — грубо се обърна към него Големия гръм. — Не искаш да говориш ли? Има средства да ти отворим устата!