Кралят на петрола

— Да.

— Всеки ли ще получи по една пушка и нож?

— Да.

— А муниции?

— Също.

— Ами запаси от месо, тъй като не знаем дали скоро ще се натъкнем на дивеч?

— И месо ще получите, макар че е излишно, защото, докато сте при нас, няма да гладувате.

— Твърдо сме убедени в това, но за съжаление не можем дълго да останем тук.

— Кога искате да си тръгнете?

— Веднага след като ви разкажем случилото се.

— Невъзможно е.

— Защо?

— Ще трябва да останете при нас, докато се убедим, че всичко, което ни казахте, е истина.

— Но това недоверие е обидно за нас. Каква причина можем да имаме, за да ви излъжем?

— Не знам. Но причините могат да са какви ли не.

— Нямаме нито една. Съществуват две възможности: или сме ваши приятели, или ваши врагове. В първия случай и през ум няма да ни мине да ви измамим, а във втория никога не бихме дръзнали да дойдем в лагера ви.

— Думите ти звучат така, сякаш човек спокойно може да ти се довери, обаче бледоликите имат двоен език. С единия говорят едно, а с другия друго.

— Ние не сме такива. Бяхме пленници на нихорасите, те искаха да ни убият и ние им се изплъзнахме с голяма мъка, излагайки се на не една и две опасности. Като ти казвам, че имаме желание да си отмъстим, ти трябва да ни повярваш. Само че не можем да изпълним намерението си, защото сме твърде слаби. Ето защо дойдохме при вас.

Вождът се канеше да продължи с възраженията си, но неговата бяла скуоу настоятелно го замоли:

— Повярвай им, иначе ще изгубим скъпоценно време и ще пристигнем твърде късно, за да спасим нашия син.

Тъй като и Волф се присъедини към молбата й, Големия гръм отговори:

— Вятърът поема в своя определена посока, но пресрещнат ли го високи планини, се вижда принуден да се обърне в друга посока. Вятърът е моята воля, а вие сте планините. Нека бъде както искате.

— Значи можем да си тръгнем когато пожелаем? — попита Краля на петрола.

— Да.

— И няма да ни създавате никакви пречки?

— Никакви.

— Значи сключихме споразумение. Нека го подкрепим, като изпушим лулата на мира.

При тези думи вождът веднага се навъси и викна:

— Не ми ли вярвате? Да не ме смятате за лъжец?

— Не, но по време на война никой не е задължен да спазва обещанието си, ако е дадено без дима на калюмета. Спокойно можете да запалите лулата на мира, защото намеренията ни са напълно честни. Ние говорим истината и ако пожелаете, ще ви го докажем.

— Ще ни го докажете? С какво?

— Най-напред със самия разказ, който ще чуете от нас. Веднага след това непременно ще стигнете до убеждението, че всяка негова дума е истина. А после мога да ви покажа дори и една хартия, чието съдържание ще потвърди всичко.

— Хартия ли? Пет пари не давам за нея, защото тя сигурно съдържа повече лъжи, отколкото устата е в състояние да изговори. А освен това не съм се учил да разбирам знаците, които се изписват по вашите хартии.

— Но мистър Волф несъмнено може да чете. Той ще ти каже, че сме почтени и откровени хора. Искаш ли сега да изпушиш с нас лулата на мира?