Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Не, не — извика Лоренца, която не можеше да си обясни как една толкова ужасна решителност може да се изразява с толкова нежен глас, — не искам повече обещания, нито пък повече лъжи. Вие ме отвлякохте насила, аз принадлежа само на себе си. Още няколко дни в този затвор, който духът ми не приема, и аз повече няма да бъда ваша длъжница, а по-късно, по-късно — пазете се — може би дори ще си помисля, че сте били в тайни отношения с тези бандити.

— Вие ми оказвате чест, като виждате в мое лице главатар на банда разбойници! — каза иронично Балзамо.

— Не зная, но поне видях как произнасяте думи и правите знаци.

— Но вие не ще ги произнесете никога пред някоя жива душа. Вие ще ги затворите в дълбините на вашия спомен, докато се изличат!

— О, точно обратното! — извика Лоренца, щастлива като разгневен човек, който най-сетне открива слабото място на противника си. — Ще ги пазя грижливо в паметта си и ще ги произнасям тихичко, когато съм сама, и много високо при първия удобен случай. Аз дори вече ги казах.

— И на кого? — попита Балзамо.

— На принцесата.

— Вижте какво, Лоренца, чуйте добре следното — каза Балзамо, като впи пръсти в плътта си, за да угаси нейната трескавост и да успокои кипналата си кръв, — ако сте ги казали, няма да ги кажете повече, защото аз ще държа вратите затворени, ще изостря краищата на тези остриета и ще издигна, ако се наложи, около този двор стени, високи като Вавилонската кула.

— Вече ви казах, Балзамо — извика Лоренца, — че човек може да излезе от всеки затвор, особено когато любовта към свободата се усилва от омразата към пазачите.

— Чудесно, хайде излезте, Лоренца, но чуйте следното — можете да излезете оттук само два пъти. Първия път аз ще ви накажа така жестоко, че ще изплачете всичките си сълзи, а втория ще ви набия жестоко, до смърт.

— Господи! Господи! Той ще ме убие! — извика младата жена.

И като скочи гъвкаво и бързо като диво животно, тя заблъска глава в стената.

Но на Балзамо стигаше само да протегне към нея ръка и да произнесе — повече със сърцето си, отколкото с устните си една-единствена дума — за да я спре насред пътя. Устремената Лоренца се спря внезапно, залюля се и се отпусна заспала в ръцете на Балзамо. Странният магьосник, който като че ли изцяло владееше тялото на тази жена, но напразно се бореше с духа й, вдигна Лоренца на ръце, занесе я върху леглото, целуна я по устните продължително, дръпна балдахина и завесите на прозореца и излезе.