Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
(НА ЮГ ТРЪГНЕТЕ С ВДИГНАТИ РЪЦЕ)
Време беше да напусне прикритието си и да се поразмърда малко. Досега бе опукала осмина от лошите момчета на Пурпурния крал заедно с тези в наблюдателниците — не че беше кой знае какво постижение, като се имаше предвид паниката им, — и не виждаше други от укритието си (поне засега).
Сузана завъртя газта и подкара триколесния скутер към друга от изоставените бараки. Машината ускори толкова рязко, че тя за малко да падне от седалката. Полагайки всички усилия, за да не се засмее, закрещя с пълно гърло с продрания, наподобяващ писък на лешояд глас на Дета Уокър:
— Разкарайте се оттам, копелета! Припкайте на юг! Дигнете си ръчичките, за да не ви земем за лошите момчета! Всеки, дето е със спуснати ръчички, ще получи куршум в тъпата главичка! Вервайте ми!
Скутерът влетя в бараката, остъргвайки една огромна гума за всъдеход, при което се разклати така, че малко му оставаше да се преобърне. Слава Богу, това не стана; в противен случай Сузана никога нямаше да може да го изправи. В тази барака я чакаше една от лазерните пушки, поставена върху метален триножник. Жената натисна бутона с надпис „ВКЛ“ и тъкмо се чудеше дали не трябва да направи нещо с превключвателя за „ИНТЕРВАЛ“, когато от дулото на оръжието изригна ослепителен алено-пурпурен лъч, който се стрелна над тройната ограда на поселището и направи огромна дупка в горния етаж на дома „Дамли“. Сузана имаше чувството, че е стреляла от упор с артилерийски снаряд — толкова голям беше зейналият отвор.
„Този е супер — каза си. — Трябва да изпробвам и другите.“
Щеше ли да има време обаче? Още и още Разрушители се отзоваваха на призива на Динки; те го подемаха и на свой ред го предаваха на още повече хора.
(НА ЮГ! РЪЦЕТЕ ГОРЕ! НА ЮГ! РЪЦЕТЕ ГОРЕ!)
Тъмнокожата жена превключи койота на автоматична стрелба и обсипа горния етаж на най-близката сграда с огнен дъжд, за да подчертае думите си. Куршумите свистяха и рикошираха. Трошаха се прозорци. Разрушителите пищяха и се тълпяха около „Дамли“ с вдигнати във въздуха ръце. Сузана видя как Тед се приближава към тях — нямаше как да не го забележи, понеже той вървеше срещу потока от паникьосани екстрасенси. Двамата с Динки се прегърнаха набързо, след което вдигнаха ръце и се присъединиха към шествието от Разрушители, които съвсем скоро щяха да изгубят статута си на ВИП-персони и да се превърнат в поредната групичка бежанци, опитващи се да оцелеят в тази враждебна и отровена страна.
Беше убила осем, но това не бе достатъчно. Гладът й тепърва се бе събудил. Нищо не убягваше от взора й. Очите й пулсираха и изпращаха болезнени импулси към мозъка й, ала виждаха всичко. Надяваше се, че скоро около дома „Дамли“ ще се появят още тахийни, отрепки и хуми.
Искаше още.
ТРИНАЙСЕТ
Шийми Руиз живееше в дома „Корбет“ — сградата, по която Сузана бе изстреляла поне стотина куршума. Ако се намираше в леглото си, със сигурност щеше да бъде убит (и то от член на Роландовия ка-тет), ала за щастие по това време телепортът беше коленичил и се молеше за безопасността на приятелите си. Той дори не погледна нагоре, когато прозорецът се пръсна на стотина парченца; просто започна да се моли с двойно по-голяма жар. Чуваше мислите на Динки
(НА ЮГ ТРЪГНЕТЕ)
в главата си, а после към тях се прибавиха и мисловни поточета
(С ВДИГНАТИ РЪЦЕ)
които се сляха в буйна река. Накрая се появи и гласът на Тед — той не просто се присъедини към мислите на другите, но ги засили неимоверно, превръщайки онова, което бе река
(ТАМ ЩЕ БЪДЕТЕ В БЕЗОПАСНОСТ)
в истински океан. Без да си дава сметка за това, Шийми промени молитвите си. „Отче наш“ и „Опази приятелите ми“ стана „на юг тръгнете с вдигнати ръце, там ще бъдете в безопасност“. Старият познайник на Уил Диърборн не спря да повтаря това дори когато газените бутилки в столовата зад дома „Дамли“ експлодираха с оглушителен трясък.
ЧЕТИРИНАЙСЕТ
За Гангли Тристъм (за вас доктор Гангли, кажете благодаря) можеше да се каже, че е един от мъжете, които всяваха най-голям страх в „Алгул Сиенто“. Той бе кан-той, който — ей така, напук — си бе избрал тахийнско вместо човешко име и ръководеше лечебницата на третия етаж в северното крило с желязна ръка. И на ролкови кънки.