Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
В отделението цареше спокойствие, когато Гангли стоеше в кабинета си и оправяше бумащината или посещаваше апартаментите на настиналите Разрушители, ала тръгнеше ли на визитация, всички — сестри, санитари и пациенти — потъваха в почтително (и изнервено) мълчание. Някой новодошъл навярно би се изсмял при вида на дундестото, мургаво създание с двойна брадичка, което се пързаля бавно между болничните легла, стиснало стетоскопа си, а полите на бялата му престилка се развяват зад гърба му (един от Разрушителите веднъж беше казал, че докторът прилича на Джон Ървинг след несполучлива пластична операция). Този, който се смееше, никога нямаше да се присмее отново — Гангли имаше изключително остър език и никой, подиграл се на ролерите му, не се измъкваше безнаказано.
Сега той се носеше стремително между леглата, а стоманените колела (оборудването му бе закупено, преди да се измислят ролерите с пластмасови колелца) трополяха по дървения паркет.
— Искам всички картони! — крещеше той. — Чувате ли ме?… Ако изгубя само една папка в тази шибана бъркотия… само една прокълната от боговете папка… ще извадя очите на виновника и ще ги изям със следобедния си чай!
Пациентите вече ги нямаше, разбира се; беше ги натирил от леглата им още при първия сигнал на димния детектор. Неколцина санитари — долни страхливи копелета, ала той знаеше имената им и щеше да напише всичко в доклада си, когато му дойдеше времето — бяха избягали заедно с болните, но петима бяха останали — включително и личният му асистент Джек Лондон. Гангли се гордееше с тях, макар че това не си личеше от надменния тон, с който им крещеше, докато се пързаляше сред сгъстяващите се облаци дим.
— Вземете картоните, разбрахте ли? Имайте късмет да забравите нещо! Имайте късмет!
Изведнъж в прозореца проблесна сноп яркочервена светлина. Някакво оръжие навярно, защото пръсна на парчета стъклената стена, отделяща кабинета му от отделението, и превърна любимото му кресло в купчина тлеещи останки.
Лекарят се сниши и се плъзна под лазерния лъч, без изобщо да намалява скоростта си.
— Ган да му се не види! — извика един от санитарите. Беше хум — невероятно грозен, с изпъкнали като на риба очи на бледото лице. — Какво беше това?
— Няма значение! — озъби му се Гангли. — К’во те интересува толкоз, писоар смотан? Вземи картоните! Вземи шибаните картони!
Някъде отпред — в Парка може би? — се разнесе оглушителният грохот на приближаваща се машина.
— РАЗЧИСТЕТЕ ПЪТЯ! — виеше тя. — НАПРАВЕТЕ ПЪТ ЗА ПРОТИВОПОЖАРЕН ОТРЯД „БРАВО“!
Лекарят никога не беше чувал за такова нещо като противопожарен отряд „Браво“, но в „Алгул Сиенто“ имаше толкова много неща, за които не знаеше. Та той използваше само една трета от оборудването в хирургическия си кабинет например! Но както и да е, единственото, което имаше значение в момента, бяха…
Преди да успее да довърши мисълта си, газовата инсталация под кухнята експлодира. Взривът бе чудовищен — изригна точно под краката им — и Гангли Тристъм бе запратен във въздуха, докато металните колела на кънките му продължаваха да се въртят. Спътниците му бяха сполетени от същата съдба и задушливият въздух внезапно се изпълни със стотици летящи листове. Загледан в тях, лекарят си помисли, че медицинските досиета щяха да изгорят, за разлика от него… след което съзнанието му бе пронизано от друга мисъл — краят бе настъпил по-рано от очакваното.
ПЕТНАЙСЕТ
Роланд чу телепатичната заповед
(НА ЮГ ТРЪГНЕТЕ С ВДИГНАТИ РЪЦЕ. ТАМ ЩЕ БЪДЕТЕ В БЕЗОПАСНОСТ)
в съзнанието си. Време беше. Той кимна на Джейк и оризии-те полетяха. Зловещото им свистене бе едва доловимо на фона на общата какофония, но един от стражите навярно беше чул нещо, защото понечи да се обърне в мига, в който острият ръб на чинията отряза главата му и тя полетя към земята, докато очите му мигаха изумено. Обезглавеното тяло направи две крачки и се строполи с протегнати ръце върху парапета, а кръвта шуртеше като фонтан от грозната рана, с която завършваше шията му. Другият страж вече се беше приземил и лежеше бездиханен в основата на кулата.
Еди се изтъркули с лекота под товарния вагон с надпис „СУУ ЛАЙН“ и се изправи от другата страна. Още две противопожарни машини бяха изскочили от скрития зад фасадата на железарията гараж. Нямаха колела и се движеха на възглавници със сгъстен въздух. В северния край на кампуса (както съзнанието на Еди възприемаше „Синия рай“) нещо експлодира. Добре. Чудесно.