Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Не зная, господине! — проплака Уейвърли. От носа и устата му течеше кръв. — Не зная, но мръсните копелета са поне петдесет, а може би и сто! Динки ни спаси! Господ да благослови Динки Ърншоу!
Междувременно Гаски о’ Тего бе прегърнал през вратовете Джеймс Кагни и Джакли. Гарваноглавият Джакли за малко да си плюе на петите, но заместникът на Финли го сграбчи в последния момент. Трябваха му и двамата.
И…
— Шефе! — извика Финли о’ Тего. — Шефе, трябва да гепим онова хлапе Ърншоу! Работата яко намирисва!
И…
Каг бе притиснал лице към едната буза на Гаски, а Джакли към другата. Заместникът на Финли им повтори заповедта, която бе получил от своя шеф — вземете въоръжените стражи и последвайте бягащите Разрушители. „Не се опитвайте да ги спрете — просто останете с тях! И, за Бога, гледайте да не се изпържат на огражденията! Не им позволявайте да се доближат до тях, преминат ли веднъж: от другата страна на…“
Преди да успее да довърши, се разнесе оглушителна експлозия и от гъстия дим изхвръкна нечие тяло, стоварвайки се точно до краката им. Това беше Гангли, лекарят на поселището — бялата му престилка гореше, а ролковите кънки бяха още на краката му.
И…
Сузана Дийн зае позиция до левия заден ъгъл на „Дамли“, кашляйки от задушливия дим. От мястото си виждаше трима от стражите — Гаски, Джакли и Кагни. Преди да успее да натисне спусъка, те бяха скрити от облак дим. Когато той се разсея, Джакли и Каг бяха изчезнали — най-вероятно за да се присъединят към останалите стражи, влизайки в ролята на овчарски кучета, които пазят изплашеното си стадо. Гаски обаче още си стоеше там и тъмнокожата жена го повали с един-единствен изстрел.
Пимли не забеляза нищо. В съзнанието му все по-дълбоко се загнездваше подозрението, че целият този смут и хаос е само на повърхността; решението на Разрушителите да се отдалечат от нападателите в северната част на „Синия рай“ бе взето твърде бързо и изтеглянето им беше прекалено организирано.
„Не Ърншоу — каза си той. — Бротиган е този, който ми трябва.“
Но преди да потърси с поглед Тед, Таса го прегърна, целият разтреперан, и започна да бръщолеви, че къщата на Господаря горяла, той бил изплашен, ужасно изплашен, а всички дрехи на Господаря, както и книгите му…
Пимли Прентис го халоса по главата и младежът се строполи като нокаутиран на зелената трева. Обединената мисъл на Разрушителите (зломисъл, а не добромисъл) бръмчеше противно
(С ВДИГНАТИ РЪЦЕ, ТАМ ЩЕ БЪДЕТЕ)
в съзнанието му, заплашвайки да изтика всички мисли от главата му. Шибаният Бротиган бе виновен за всичко това, знаеше го със сигурност, и сигурно отдавна си беше плюл на петите… освен ако…
Девар-лордът погледна към пийсмейкъра в ръката си, замисли се за момент, след което пъхна револвера в кобура под лявата си мишница. Шибаният Бротиган му трябваше жив. Шибаният Бротиган трябваше да обясни някои неща… да не говорим, че го чакаше и доста Разрушаване.
Къф-къф-къф. Куршумите свистяха навсякъде около него. Навсякъде бягаха хора, тахийни и кан-той. И — Исусе Христе! — съвсем малка част от тях бяха въоръжени; предимно хумите, патрулирали покрай огражденията. Онези, които охраняваха Разрушителите, по принцип не се нуждаеха от оръжия, защото телепатите бяха кротки като агънца и самата мисъл за нападение отвън изглеждаше абсурдна до…
„До момента, в който не се превърна в действителност“ — скръцна със зъби Пимли и потърси с поглед Трампас.
— Трампас! — кресна той. — Трампас! Хей, каубой! Намери Ърншоу и веднага го доведи при мен! Чуваш ли? Намери Ърншоу!
Тук, в централната част на Парка, шумът не беше толкова оглушителен и отрепката с екземата ясно чу думите на Девар-лорда. Той побягна след Динки и сграбчи младежа за ръката.
И…
Единайсетгодишната Данийка Ростов най-накрая излезе от непрогледната димна завеса, стелеща се над долната половина на дома „Дамли“, като влачеше две червени колички след себе си. Лицето й бе алено и подуто; от очите й бликаха сълзи и тя бе превита почти на две от усилието да дърпа Бадж, който седеше в едната количка, и Седж, който беше в другата. И двамата имаха огромните глави и тесните, мъдри очи на страдащите от хидроцефалия, но Седж поне имаше два мънички израстъка вместо ръце, докато Бадж си нямаше никакви. Покрай устите им бе избила пяна и те издаваха дрезгави, хъхрещи звуци.