Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
„Започнахме“ — каза си беловласият мъж и погледна на север, където, както се надяваше, се криеше първият стрелец — жената.
СЕДЕМ
Прентис, Финли и Джакли бяха прекосили три четвърти от Парка, когато изведнъж се заковаха на място. Тръбата още не бе прозвучала, ала вместо нея зад гърба им се разнесе пронизителен вой, наподобяващ магарешки рев. Тъкмо понечиха да се обърнат по посока на звука, когато същият рев прозвуча и от страната на „Дамли“ в другия край на Парка.
— Какво, по дяволите… — започна Пимли.
— … е това?, щеше да каже той, но преди да успее, Тами Кели изхвърча от вратата на „Шапли“, заедно с Таса, домашният прислужник. И двамата заразмахваха ръце над главите си.
— Пожар! — изкрещя Тами. — Пожар!
„Пожар? Но това е невъзможно — помисли си Пимли. — Ако наистина чувам димния детектор от моята къща и димния детектор от «Дамли», значи със сигурност…“
— Най-вероятно е фалшива тревога — каза на Финли. — Тези димни детектори всеки път правят така, когато батериите им…
Ала преди да довърши обнадеждаващото си изявление, страничният прозорец на приказната му къщичка експлодира. Стъклата бяха последвани от изригване на оранжеви пламъци.
— Богове! — извика Джакли с бръмчащия си глас. — Пожар е!
Девар-лордът се вторачи в дома си със зяпнала уста. В този миг се включи още една от алармите — тази издаваше поредица от накъсани хълцащи крясъци. Мили Боже, Исусе, та това беше един от детекторите в „Дамли“! Възможно ли бе…
Финли о’ Тего го сграбчи за ръката.
— Шефе — рече със сравнително спокоен глас. — Имаме проблеми.
Преди Пимли да може да отговори, прозвуча тръбата, възвестяваща смяната на дежурството. Девар-лордът внезапно си даде сметка колко уязвими щяха да бъдат през следващите се-дем-осем минути. Уязвими за всевъзможни неща.
Пимли отказваше да допусне думата „нападение“ в съзнанието си. Поне засега.
ОСЕМ
Динки Ърншоу имаше чувството, че седи в мекото кресло от цяла вечност, чакайки нетърпеливо началото на купона. Обикновено престоят в Школата му се отразяваше положително — по дяволите, та той се отнасяше положително на всички, нали все пак ставаше дума за ефекта на „добромисълта“, — но днес усещаше как жиците на напрежението се затягат все повече и повече в стомаха му, свивайки го на топка. Знаеше, че тахийните и кан-той по балконите не откъсват поглед от Разрушителите в залата, но поне не се боеше, че ще го „хакнат“; това бе едно от малкото неща, за които нямаше защо да се тревожи.
Това противопожарната аларма ли беше? От „Феверал“ може би?
Сигурно. Но нямаше никаква гаранция. Стражите бяха съвършено спокойни, сякаш нищо не се бе случило.
„Имай търпение — каза си той. — Тед ти каза, че тази част ще е доста трудна, нали така? Поне Шийми е на сигурно място — в стаята си в дома «Корбет», където е в безопасност. Затова се успокой. Отпусни се.“
Този звук… — Динки беше сигурен, че го издаваше димният детектор. Е, добре… да кажем почти сигурен.
В скута му имаше книга с кръстословици. През последните петнайсетина минути младежът запълваше полетата с абсолютни безсмислици, игнорирайки напълно указанията. Сега обаче написа най-отгоре с големи черни букви: „НА ЮГ ТРЪГНЕТЕ С ВДИГНАТИ РЪ…“
В този миг една от противопожарните аларми на горните етажи, навярно тази в западното крило, зави с пронизителен, мощен рев. Неколцина от Разрушителите, сепнати от унеса на концентрацията, нададоха изненадани викове. Динки също изкрещя, но от облекчение. Облекчение… и нещо повече. Радост? Да, много приличаше на радост. Защото в мига, в който алармата започна да вие, той почувства как могъщото жужене на добромисълта изведнъж секва. Комбинираната сила на Разрушителите изгасна като претоварена електрическа верига и поне за секунда умствените им зъби престанаха да оглозгват Лъча.
Ала Динки имаше работа да върши. Той се изправи, при което книгата с кръстословиците тупна на пухкавия турски килим, и насочи съзнанието си към Разрушителите в залата. Не беше трудно — беше се упражнявал ежедневно за този момент с помощта на Тед. Ами ако успееше? Ако събратята му подемеха тази мисъл и я препратеха на всички останали? Тогава тя щеше да се надигне като приливна вълна, превръщайки се в доминиращия акорд на новата добромисъл.
Или поне така се надяваше Динки.
(ПОЖАР ПРИЯТЕЛИ ИМА ПОЖАР В СГРАДАТА)
Като потвърждение на посланието му нейде във вътрешността на Школата отекна глуха експлозия, последвана от гъсти кълба дим, които вентилационната система избълва в залата. Разрушителите се заозъртаха уплашено с широко отворени очи, а някои се изправиха неуверено на крака.