Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
ЕДИНАЙСЕТ
Накъсаният вой на алармата в южната част на „Синия рай“ бе достатъчно пронизителен, за да спука нечии тъпанчета.
— Исусе! — възкликна Еди и не можа да чуе гласа си. Стражите в южните кули се бяха обърнали с гръб към тях, насочвайки погледа си на север. Мъжът на Сузана още не можеше да види никакъв дим, но не биваше да забравя, че онези в наблюдателниците имаха по-добра видимост.
Роланд стисна Джейк за рамото и посочи към товарния вагон с надпис „СУУ ЛАЙН“. Момчето кимна и запълзя под него заедно с Ко. Тогава Стрелеца хвана и двете ръце на Еди — „Остани, където си“ — и го последва. Когато минаха от другата страна на вагона, двамата се изправиха, без да се притесняват, че враговете им могат да ги забележат — вниманието на всички стражи бе отвлечено от димните детектори и противопожарните аларми, чийто вой огласяше поселището.
Изведнъж цялата фасада на Плезънтвилската железарска компания като че ли пропадна в земята, а от скрития гараж изскочи роботизирана машина, чиято лъскава червена повърхност и хромирани части блестяха като полирани. В центъра на издълженото й туловище проблясваха алени лампи, а един усилен от високоговорители глас изрева:
— РАЗЧИСТЕТЕ ПЪТЯ! МИНАВА ПРОТИВОПОЖАРЕН ОТРЯД „БРАВО“! НАПРАВЕТЕ ПЪТ ЗА ПРОТИВОПОЖАРЕН ОТРЯД „БРАВО“!
Стрелбата в южния край на „Алгул Сиенто“ можеше да почака. Тази част на поселището трябваше да изглежда спокойна за непрекъснато увеличаващия се брой на изплашените Разрушители — не се тревожете, приятели, тук е вашият пристан, където можете да се подслоните от неочакваната лайнобуря, разразила се през този ден.
Стрелеца извади една оризия от торбата на Джейк и му кимна да последва примера му. Сетне посочи последователно към стража в дясната кула и към момчето. То кимна и зае позиция за хвърляне, очаквайки сигнала на своя дин.
ДВАНАЙСЕТ
„Чуеш ли веднъж тръбата, която възвестява смяната на караула — беше й казал Роланд, — започвай. Предизвикай колкото се може повече разрушения, но за нищо на света не им давай да разберат, че срещу тях стои само един човек, в името на баща ти!“
Нямаше никаква нужда да й казва това.
Сузана можеше да застреля тримата стражи още преди края на тръбния сигнал, но нещо я възпря. Няколко секунди по-късно тя бе доволна, че се е въздържала. Задната врата на Школата се отвори толкова рязко, че горните й панти се изкъртиха, и Разрушителите се изсипаха навън, блъскайки се едни други в паниката си („Това са унищожителите на вселената, помисли си Сузана. Тези овце.“), а сред тях се мяркаха половин дузина уроди с животински глави и поне четирима от противните хуманоиди с маските.
Моментът бе настъпил. Тъмнокожата жена застреля мъжа в западната кула, след което насочи вниманието и оръжието си към двойката от източната наблюдателница, преди още първата жертва на битката за „Алгул Сиенто“ да падне през парапета. Лицето и косата му бяха омазани със собствения му мозък. Картечният пистолет „Койот“, настроен на полуавтоматична стрелба, изстрелваше по три куршума при всяко натискане на спусъка: Къф! Къф! Къф!
Тахийнът и отрепката в източната кула застинаха във въздуха, сякаш изпълняваха сложни фигури от някакъв танц; сетне съществото с животинската глава се строполи на пътечката, обрамчваща наблюдателницата, а колегата му се преметна през парапета и се стовари с главата надолу на твърдата настилка. Сузана чу зловещото изхрущяване на врата му, когато се строши.
Неколцина от Разрушителите забелязаха злощастното приземяване на отрепката и изкрещяха.
— Вдигнете ръце! — извика някой (жената разпозна гласа на Динки). — Вдигнете си ръцете, ако сте Разрушители!
Никой не възрази; при възникналите обстоятелства всеки, който разбираше какво става (или създаваше такова впечатление), се превръщаше във водач. Част от Разрушителите — но не всички — вдигнаха ръце във въздуха. Това изобщо не смути Сузана; тя не се нуждаеше от вдигнати ръце, за да различи овцете от козите. Над зрението й се бе спуснала някаква зловеща яснота.
Тя превключи койота на единична стрелба и започна да поваля стражите, които излизаха от Школата заедно с Разрушителите. „Тахийн… кан-той, стреляй… хум, но не я убивай, тя е Разрушител, въпреки че не е вдигнала ръцете си… не ме питай откъде го знам, просто го знам…“
Тъмнокожата жена натисна спусъка и главата на хума до жената с яркочервените панталони експлодира сред фонтан от кръв и кости. Разрушителите пищяха като малки деца и се озъртаха наоколо с изпъкналите си очи, докато пристъпваха неуверено с вдигнати ръце. Сузана чу отново гласа на Динки — този път директно в главата си: