Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Роланд и Джейк извадиха още чинии от торбата и ги използваха, за да се промъкнат през тройните ограждения. Първият ред (по който течеше ток с високо напрежение) се разкъса със злобно, цвърчащо пращене и мигновен проблясък на син пламък. Вече бяха вътре. Движейки се бързо и безмълвно, стрелците минаха покрай лишените от охрана наблюдателници, а Ко тичаше до петите на Джейк, поемайки по уличката между дрогерията на Хенри Греъм и книжарницата на Плезънтвил.
Главната улица пустееше. Острата миризма на електричество (също като миризмата в метрото, помисли си Еди) от последните две противопожарни машини продължаваше да се усеща във въздуха, подчертавайки още повече противната воня. Далечината се огласяше от воя на сирените и димните детектори, ала въпреки това мъжът на Сузана не можеше да се отърси от впечатлението, че се намира на главната улица в Дисниленд — в канавките нямаше никакви боклуци, по стените не се виждаха никакви цинични надписи и дебелите витрини бяха идеално излъскани. Сигурно това място бе специално проектирано да разтушава обзетите от носталгия Разрушители, тъгуващи по Америка, помисли си Еди, но нима никой от тях не искаше нещо по-добро и по-реалистично от този евтин пластмасов натюрморт? Е, със сигурност изглеждаше по-привлекателно с хора по тротоарите и магазините, но бутафорният му вид просто се набиваше на очи. А може би това правеше впечатление само на него — навярно реакцията му се дължеше на обстоятелството, че бе израснал не в някое спокойно градче, а в Ню Йорк.
От другата страна на улицата се виждаха магазин за обувки, фризьорски салон, бутик и киното „Джем Тиътър“ („ВЪТРЕ Е ПРОХЛАДНО; ВЛЕЗТЕ“, обещаваше надписът на тентата). Роланд вдигна ръка, давайки знак на Еди и Джейк да пресекат улицата. Точно тук (ако всичко се развиваше според плана им) щяха да устроят засадата си. Те притичаха до другия тротоар, снишили глави, заедно с Ко, който припкаше неотлъчно до петите на Джейк. Стрелеца обаче беше неспокоен; до този момент всичко беше като по вода и това го притесняваше.
ШЕСТНАЙСЕТ
Всеки врял и кипял в сражения генерал ще ви каже, че дори и в по-малките битки (като тази) винаги настъпва момент, в който човек изгубва представа за развоя на събитията, за тяхната последователност и взаимосвързаност. Онова, което се е случило, впоследствие бива пресъздадено от историците. Впрочем необходимостта от пресъздаване на мита за последователността на събитията е една от причините за съществуването на историята.
Няма значение. Вече достигнахме точката, в която битката при „Алгул Сиенто“ започна свой собствен живот, и всичко, което мога да сторя аз, е да ви посочвам там и тук с надеждата, че ще съзрете случващото се на фона на общия хаос.
СЕДЕМНАЙСЕТ
Трампас, страдащата от екзема отрепка, чиято небрежност бе отворила очите на Тед за толкова много неща, се втурна към тълпата Разрушители, бягащи от „Дамли“, и сграбчи един от тях — кльощав, оплешивяващ мъж на име Бърди Маккан, работил като дърводелец, преди да започне да унищожава Лъчи.
— Какво става, Бърди? — извика Трампас. Мисловната му шапка беше на главата му и поради тази причина не можеше да чуе телепатичните послания, носещи се около него. — Имаш ли представа какво става по…
— Стрелят! — извика Бърди, отскубвайки се от хватката му. — Стрелят! Някъде там са! — Мъжът посочи зад себе си.
— Кой? Колко на…
— Пазете се, идиоти такива, не виждате ли, че не намалява! — изкрещя Гаски о’ Тего нейде зад Трампас и Маккан.
Трампас вдигна глава и за свой ужас зърна как първата противопожарна машина се носи стремително през центъра на Парка със запалени светлини и двама роботи-пожарникари, увиснали отзад. Пимли, Финли и Джакли светкавично отскочиха настрани, същото направи и домашният прислужник Таса, но Тами Кели бе прегазена от фучащия лъскав звяр и остана да лежи в тревата сред непрекъснато увеличаващата се супа на собствената й кръв. Беше убита от противопожарния отряд „Браво“, който не бе гасил пожари от близо осемстотин години. На мърморенето й бе дошъл краят.
И…
— РАЗЧИСТЕТЕ ПЪТЯ! — изрева първата машина. Още два алени силуета изникнаха зад къщата на Девар-лорда. Бързите рефлекси на Таса отново спасиха живота му. — ТОВА Е ПРОТИВОПОЖАРЕН ОТРЯД „БРАВО“! От горната част на машината се подаде някакво приспособление подобно на пумпал, което започна да разпръсква вода в осем различни посоки. — НАПРАВЕТЕ ПЪТ ЗА ПРОТИВОПОЖАРЕН ОТРЯД „БРАВО“!
И…
Джеймс Кагни — тахийнът, който стоеше с Гаски във фоайето на дома „Феверал“, когато започнаха неприятностите (помните ли го?) — разбра какво ще се случи и закрещя на стражите, които тъкмо се изнизваха от западното крило на „Дамли“ с кръвясали очи и дробове; раздирани от кашлица. Панталоните на някои от тях горяха и съвсем малка част от тях носеха оръжията си, но и това беше нещо, слава на Ган и всички богове!