Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
Нямам драматургически талант като брат си Германик: аз съм един обикновен историк и без съмнение повечето от хората ме смятат за прозаичен и скучен, но сега стигам до един момент в моята история, в който дори само излагането на голите факти, неукрасени от ораторско изящество, ще извика удивлението на моите читатели точно тъй, както на времето извика и моето. Нека първо ви разкажа за великолепното настроение, с което цар Ирод Агрипа пристигнал от Ерусалим в Цезарея за празненствата, които бе подготвил там по случай рождения ми ден. Тайната гордост, от която бил обзет, била толкова голяма, че почти го задушавала. Основите на гигантската постройка, която отдавна копнеел да издигне. Империята на Изтока, най-сетне били положени нашироко и здраво. Оставало вече само да произнесе магическата дума и стените й (с тези думи се изразил пред царица Киприя) „ще се стрелнат, бели и разкошни в синьото небе, кристалният покрив ще се притвори над нея, прекрасни градини, хладни колонади и езера с лилии ще я оградят, проснали се, докъдето стигат очите“.
Вътре всичко щяло да бъде от аквамарин и опал, от сапфири, сардоникс и чисто злато, а в огромната съдебна зала щял да искри елмазен трон, тронът на Месия, когото смъртните досега познавали като Ирод Агрипа.
Междувременно той вече се бил разкрил на Първосвещеника и на Синедриона и всички единодушно се поклонили до земята и възхвалили бога и го признали за предсказания Месия. Сега можел публично да се разкрие и на еврейския народ, и на целия свят. Щяла да се чуе повелята му: „Денят на Освобождението настъпи, рече Миропомазания от бога. Нека отхвърлим робството на Неверниците.“ Евреите щели да се вдигнат като един и да очистят границите на Израел от чуждите и неверниците. Имало двеста хиляди евреи обучени да си служат с оръжие само във владенията на Ирод и още хиляди други в Египет, Сирия и Изтока; а евреинът, който се сражава в името на своя бог, както го е доказала историята на макавеите, е храбър почти до лудост. Не е съществувала по-добре дисциплинирана раса. Нито пък липсвало оръжие и снаряжение: Ирод бил добавил към ония седемдесет хиляди бойни доспехи, които бе намерил в съкровищницата на Антипа, още нови двеста хиляди освен взетите от гърците. Укрепяването на Ерусалим не било завършено, но за по-малко от шест месеца градът щял да стане непревземаем. Дори след моята заповед да се спре работата Ирод тайно продължил да копае големи помещения за складове под Храма и да дълбае дълги проходи под стените, които извеждали на около миля извън тях, та ако някога се стигнело до обсада, войските му да могат да излизат неочаквано и да извършват нападения в тила на врага.
Сключил бил тайно съюзничество срещу Рим с всички съседни царства и градове на хиляди мили наоколо. Единствено финикийските Тир и Сидон отхвърлили предложението му, а това го разтревожило, защото финикийците са морски народ и флотата им му била нужна за охраняване на бреговете му; но сега и те се присъединили към него. Съвместно посланичество от двата града се явило при първия му министър Бласт и смирено му съобщило, че изправени пред неизбежността да имат за свой неприятел или Рим, или еврейската държава, те избирали по-малкото зло и дошли да молят за приятелството и прошката на неговия царствен господар. Бласт им съобщил условията на Ирод, които те приели. На днешния ден щели да се присъединят към него официално. Условията на Ирод били те да се откажат от Астарта и другите си божества, да приемат обрязването и да дадат клетва за вечна ; покорност на бога на Израел и на Ирод Миропомазания, неговия пратеник на земята.
С това символично деяние Ирод щял да започне своето славно царуване! Ще се покачи на трона си, овнешките рогове ще засвирят и той ще нареди на войниците си да му донесат онази статуя на божествения Август, вдигната в градския форум, както и моята статуя, която стои до нея (накичена със свежи венци по случай рождения ми ден), и ще викне високо на мнозинството: „Тъй рече Помазания от Бога, разбийте на парчета всички истукани, които видите на бреговете ми, смелете ги на прах; защото аз съм ревнив Бог.“ А след това с един чук ще удари по статуята на Август и по моята, ще отсече главите и ще откъсне крайниците ни. Народът ще нададе радостни възгласи, а той отново ще викне: „Тъй рече Миропомазания от Бога, о, деца мои, деца на Сим, първородни на моя слуга Ной, очистете тази земя от чужденеца и неверника и нека поселищата на Яфет станат ваша плячка, защото часът на освобождението ви наближава.“ Вестта ще обходи страната като пожар: „Миропомазания ни се разкри и разби статуите на Цезаря на парчета. Възрадвайте се в бога. Да сринем храмовете на езичниците и да пленим враговете си.“ Ще чуят за това александрийските евреи. Ще се вдигнат — цели триста хиляди, ще завладеят града, ще избият малкия ни гарнизон. Ще чуе за това Бардан в Ниневия и ще потегли към Антиохия; царете на Комагена, Малка Армения и Понт и те ще се присъединят към него на арменската граница. Ще надвият Марс с неговите три редовни кохорти и двата легиона от сирийски гърци. Нещо повече — Бардан е дал клетва в Храма пред Първосвещеника, че ако с помощта на Ирод завладее престола на своя брат (както и стана), той ще оповести публично задължението си към Ирод, като му върне обратно всички евреи, които могат да се намерят в цялата Партска империя, заедно със семействата, стадата и имуществата им, и ще се закълне във вечно приятелство към еврейския народ. Разпръснатите овце на Израел ще се завърнат най-сетне при стадото. Ще бъдат многобройни като песъчинките по морския бряг. Ще населят градовете, от които са изгонили чужденеца и неверника, и ще станат един обединен свят народ, както в дните на Мойсей, но управлявани от друг, по-велик от Мойсей, по-славен от Соломон, а именно Ирод, Възлюбления, Миропомазания от Бога.