Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Празненството, уредено уж за моя рожден ден, трябвало да се състои в амфитеатъра в Цезарея; дивите зверове, гладиаторите и колесниците за надбягване били подготвени за представленията, които Ирод всъщност не смятал да се състоят. Зрителите били отчасти сирийски гърци и отчасти евреи. Те заемали различни места в амфитеатъра. Престолът на Ирод бил сред неговите поданици, а до него били местата, запазени за видни гости. Нямало римляни: всички те били в Антиохия, където празнували рождения ми ден под председателството на Марс. Но в Цезарея била посланница от Арабия, делегация от Тир и Сидон, майката и синовете на царя на Адиабена, както и Ирод Полион със семейството си. Зрителите се предпазвали от жаркото августовско слънце с големи сенници от бяло платно, но над Иродовия трон, изработен от сребро и обкичен с тюркоази, навесът бил от пурпурна коприна.

Зрителите нахлули вътре и заели местата си в очакване на Ирод. Проехтели тръби и ето го, появил се откъм южния вход с цялата си свита и тържествено се запътил към арената. Всички станали на крака. Носел царска роба от сребърна тъкан, обшита с лъскави сребърни медальони, които блестели от слънцето тъй ярко, че очите заболявали, като се вглеждали в него. На главата си имал златна диадема, искряща от диаманти, а в ръка държал бляскав сребърен меч. До него вървяла Киприя, облечена в царски пурпур, а зад нея идвали хубавите му малки дъщери, в дрехи от бяла коприна, бродирани с арабески и обточени с пурпур и злато. Ирод пристъпял с високо вдигната глава и пращал царствена усмивка на своите поданици. Стигнал при трона и се изкачил до него. Цар Ирод Полион, посланиците от Арабия и царят на Итурия напуснали местата си и приближили към стъпалата на трона, за да го поздравят. Говорели на иврит.